Църквата като невяста

Макс Лукадо разказва една история за един принц и едно селско момиче, които се влюбили.  Това била една много необяснима любов. От една страна, той бил принц, който буквално имал целия свят на разположение.Той бил най-съвършеният представител н…

Църквата като невяста

Църквата като невяста

Църквата като невяста Макс Лукадо разказва една история за един принц и едно селско момиче, които се влюбили.  Това била една много необяснима любов. От една страна, той бил принц, който буквално имал целия свят на разположение.Той бил най-съвършеният представител на човешкия вид. Всичко в него било необичайно. Нямало да е преувеличение, ако някой кажеш, че той е съвършената партия.   От друга страна имаме селското момиче. Тя била напълно посредствена. В добро настроение била най-обикновена жена, а в лошо имала доста грозно държане. Понякога била ексцентрична и дори лоша, и рядко постигала това, което искала. Всеки друг мислел, че тя не струва. Но ако можехте да я погледнете през очите на принца, бихте повярвали, че за нея си струва да умреш.   Принцът решил, че не може да живее без нея и ѝ предложил да стане Негова невяста. Небесните ангели слушали със затаен дъх как тя приела предложението му. Принцът обещал на своята невяста, че ще дойде да я вземе скоро, а селянката, която се превърнала в принцеса, обещала да му бъде вярна и да чака завръщането му.   Дотук тази история би могла да бъде една приказка, но тук сюжетът претърпява странен обрат. Човек би помислил, че невястата постоянно ще мисли за предстоящата сватба, но тя рядко я споменавала. Човек би помислил, че всеки ден тя ще живее в очакване и подготовка за идването на нейния принц.   Но от начина, по който живяла по нищо не личало, че е невяста на един съвършен принц. По-скоро било трудно да се намери някаква разлика между нея и другите селски момичета. Дори имало моменти, когато можело да се види тя да флиртува с другите мъже в селото посред бял ден, а да не говорим какво прави когато никой не я гледа!   Можете ли да си представите селско момиче, което е имало щастието да стане обект на вечната любов на един съвършен принц? Бихте очаквали тя да е пленена от Неговата любов и изпълнена с учудване как точно тя е имала щастието да бъде възлюбена от Него. Бихте помислили, че тя ще внимава да запази чистотата си до завръщането на нейния знатен младоженец. Вместо това бихте се замислили дали тя изобщо си спомня, че е сгодена. Как е възможно една селянка да забрави своя принц? Възможно ли е за една невяста да забрави своя младоженец?   Това е добър въпрос, но само ние сме в състояние да отговорим на него. Защото историята за принца и Неговата селска невяста не е приказка или някаква средновековна басня. Тя не е история за някой друг, а за нас, за църквата.  Ние сме тези, които Библията нарича „Невястата Христова“. И честно казано, доста често някой който ни наблюдава би могъл да попита дали не сме забравили младоженеца, за когото сме сгодени.   Църквата като Христова невяста. Това е една от най-често срещаните метафори за Църквата, която е изпълнена с дълбоко значение. Срещаме я в цялата Библия. Пророк Исая казва в 62:5 „както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.“   В Осия Бог заповядва на пророка да се ожени за една жена, която е прелюбодейка. Макар че тя е невярна и напуска съпруга си, Бог заповядва на Осия да я откупи от пазара за роби като метафора за Божията любов към Неговите люде. Бог обещава в Осия 2:19-20 „И ще те сгодя за Себе Си завинаги. Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие, в милосърдие и милости. Ще те сгодя за Себе Си във вярност; и ще познаеш Господа.“   За да разберем този образ в пълнота, трябва да знаем как е протичала еврейската сватба по онова време.  В началото е имало годеж, който бил уговарян от родителите на момчето и момичето. След годежа двамата се считали съпруг и съпруга, но все още живеели отделно. След това в неопределен момент в бъдещето женихът се връщал, за да вземе невястата си. Тогава се организирало сватбено тържество и от този момент нататък брачната двойка заживявала заедно като семейство. Очакванията били по време на годежа бъдещите младоженец и невяста да останат верни на своя годеник/годеница. И както можете да си представите, времето до сватбата било изпълнено с очакване и вълнение, докато двамата се приготвяли за своето бракосъчетаване.   Важно е да имаме предвид това, когато разглеждаме образа на невястата Христова в Новия завет. Виждаме го на няколко места. Павел се опитва да убеди църквата в Коринт да не е невярна на Бог и пише във 2 Коринтяни 11:2 „защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица.“   В Ефесяни Павел дава насоки как съпругът и съпругата трябва да се отнасят един към друг. И той предизвиква християнските семейства да живеят така, че съпругата да уважава и да се покорява на съпруга си, а той да я обича „както Христос възлюби църквата“. Няколко пъти в това писмо Павел свързва взаимоотношенията между съпруга и съпругата с взаимотношенията между Христос и църквата. Това е един пасаж, който не се приема еднозначно дори от християните. Думата „подчинявайте се,“ която е насочена към отношението, което съпругата трябва да има към своя съпруг предизвиква доста разногласия сред вярващите. A в някои семейства жената направо командори.   Знаете, че мормоните приемат полигамията. Веднъж Марк Твен имал много разгорещен спор с един мормон за полигамията. ПО едно време мормонът казал, „Можеш ли да ми покажеш един единствен пасаж Писанията, който забранява полигамията?“ „Разбира се – отговорил Марк Твен – Никой не може да служи на двама господари.“   Но сега няма да говорим за това. Искам да насоча вниманието ви към нещо друго. Забележете, Павел не казва, че взаимоотношенията между Христос и Църквата трябва да са като взаимоотношенията между съпруга и съпругата, а обратно. Модел за взаимоотношенията между християнското семейство е отношението на Христос към Църквата. Христос служи и беше готов да умре за Своята невяста. Църквата служи и се покорява поради любов и благодарност за жертвата, която Христос направи вместо нас. Така че, моделът за взаимоотношенията ни като християни е начина, по който Христос се отнася Църквата като младоженец към Своята невяста.   Има още едно важно място, където Христос описва Църквата като Невяста Христова и това е Откровение 19:6-9 „И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог Всемогъщи царува. Нека се радваме и се веселим, и нека Му отдадем слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.  И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът означава праведните дела на светиите. И казва ми ангелът: Напиши: Блажени тези, които са призовани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тези думи са истинните Божии думи.“   Сега, докато мислех върху образа на Църквата като невяста Христова, да ви призная, ми е трудно малко да се идентифицирам с този образ. Аз никога не съм бил невяста. Никога не съм искал да съм невяста! Не мисля, че ще ми отива да облека бяла рокля! Все пак, аз съм мъж! Разбира се, знам че не това има предвид Христос, когато нарича Църквата „Невястата Христова“. Но все пак ми се струва, че за жените е по-лесно да се идентифицират с ролята на невяста и да очакват сватбата, отколкото за нас, мъжете. Бил съм на много сватби и не си спомням някога младоженецът да се вълнува толкова колкото булката за булчинската рокля и украсата на сватбата. Всъщност, мъжете се интересуват не толкова от сватбата, а от медения месец. Но не за това става дума тука. Бог тук говори за най-интимното взаимоотношение. Христос използва тази метафора, за да опише взаимоотношенията си с Църквата, защото иска да осъзнаем колко голяма е любовта Му към нас. Той иска да има дълбоки, интимни взаимоотношения с нас. Той ни призовава към едни задълбочаващи се взаимоотношения в продължение на целия ни живот. Да Го опознаваме повече и повече.   В един университет преподавателят по изобразително изкуство направил със студентите едно много необичайно упражнение. Той донесъл в клас една пазарска чанта пълна с лимони и дал по един лимон на всеки студент. Студентите имали за задача да пазят лимоните си денем и нощем – да ги миришат, да ги разглеждат и изучават. На следващото упражнение без предупреждение преподавателят казал на студентите да сложат лимоните си обратно в чантата. След това всеки бил помолен да намери своя лимон. За тяхна изненада, повечето го направили без да се затруднят.   Познаваш ли Бога? Разпознаваш ли Неговия глас сред многото други гласове? Прекарваш ли време с Него? Имаш ли интимна близост с Него в молитва?   Христос ни обича невероятно много. И Той буквално даде живота си за своята любов. Защото именно любовта Му го накара да разпери ръце и да позволи войниците да забият пирони в китките и краката Му. Докато нахлупваха короната от тръни на главата Му, докато всеки следващ дъх на кръста ставаше все по-слаб и по-слаб, Божият Син можеше да сложи край на драмата на Своето разпятие във всеки един момент. Но не го направи. Изпи чашата на страдание докрай, за да можем ние да облечем бялата дреха на праведност.   Но селската невяста не е достойна сама да облече бялата дреха на праведност.  Исая 64:6 казва, че „цялата ни правда е като омърсена дреха“. Ако зависеше от нас, нямаше да има сватба. Но Исус не иска да прекара вечността без нас. Той копнее да живее във вечността със Своята невяста. Затова с кръвта Си купи една дреха на праведност, достойна за царска сватба и Исая 61:10 възкликва: „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда – като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец и като невеста, накитена с украшенията си.“   Замислял ли си се колко необятна и безкрайна е Божията любов към теб? Имам предвид, не просто да отбележиш в ума си, че те обича, а да размишляваш над нея? Ако го направиш, ще закопнееш да бъдеш чист, за да можеш да облечеш тази дреха. Обикновено двойки, които са сгодени и им престои сватба отделят много време за подготовка на сватбата. Те искат да са сигурни, че всичко е както трябва – сватбената рокля, костюма на младоженеца, прическата на булката, украсата на църквата и ресторанта... Защо? Дали за да иска техният годеник или годеница да се ожени за тях? Не, точно обратното. Те искат да изглеждат страхотно, защото техният любим или любима се женят за тях.     Същото се отнася за нас. Ние трябва да искаме да изглеждаме страхотно за Христос. Това означава да имаме чисти сърца и мисли. Животът ни да се характеризира с прояви на любов и благодат. Да сме готови за Неговото идване.Не го правим, за да Го накараме да ни обича. Той вече доказа Своята любов към нас на кръста. Но ние искаме да бъдем тази чиста невяста, без петно и бръчка, защото Той ни обича. Как бихме могли да сме неверни на Този, който ни е възлюбил толкова много! Защо бихме се задоволили с мимолетните връзки, които ни предлага този свят, когато можем да имаме удовлетворяващи и дълбоки взаимоотношения с Бога на вселената?   Ние трябва да направим живота си инвестиция за небето. Исус не иска да го пропиляваме в трупане на земни съкровища. Колкото повече живеем за Исус тук, на земята, толкова повече ще осъзнаваме каква привилегия е да прекараме вечността с Него на небето.   Искам да те попитам, живееш ли всеки ден в подготовка за деня, в който ще бъдеш съединен с Христос на небето?   Преди няколко века един японски император възложил на художник да нарисува птица. Няколко месеца отлетели, а след това няколко години, но картината така и не се появила в двореца. Накрая императорът толкова се ядосал, че отишъл в дома на художника за обяснение. Вместо да се оправдава, художникът поставил бяло платно на триножника. За по-малко от час той завършил една картина, която щяла да стане съвършен шедьовър. Когато императорът попитал каква е причината за забавянето, художникът му показал стотици рисунки на пера, крила, глави и крака. След това обяснил, че цялото това изучаване и изследване било необходимо, преди да може да завърши картината.   Този художник бил готов за деня, когато императорът го посетил. А ти, готов ли си, ако Твоят Цар дойде утре?   Знаеш ли, че Исус също се подготвя за нас? В Йоан 14:2-3 Той заявява:  „В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. 3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“   Исус прекарва това време в подготовка за сватбения ден, когато ще се върне и ще вземе Своята невяста. Той подготвя място, което ще бъде нашият дом за вечността. Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Какво правя, за да се приготвя за Неговото завръщане?“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.