СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 16-Б

Четиво с продължение…

Служението в Давидовата скиния и в Мойсеевата скиния имат своята проекция в богослужението в църквата днес. От времето на апостолите и повярването в Христос на езичниците е започнало изпълнението на пророчеството на пророк Амос:
„В онзи ден ще въздигна падналата Давидова скиния и ще заградя проломите ѝ; ще въздигна развалините ѝ и ще я съградя пак както в древните дни…“ Ам.9:11

Апостол Яков на първия църковен събор в Ерусалим (Д.А.15:16) припомня това пророчество и постановява, че богослужението на езичниците повярвали в Христос е неговото изпълнение. Служението във възстановената „Давидовата скиния“ – Църквата е общо, хвалебствено, звучно приповдигнато и емоционално.  

Служението в Църквата за опрощаване на греховете, което символизира „Мойсеевата скиния“ е за лично покаяние, за смирение, изповед и опрощаване на греховете. Това е основополагащо служение за всички повярвали в Христос, което апостол Петър е оповестил като началото на духовен път на всички повярвали. В деня на Петдесятница, Апостолът казва: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух“ Д.А.2:38 Това служение е за лично покаяние, приемане и изповядване на Христовата жертва на кръста, като вседостатъчна за покриване на греховете ни. Заедно с водното кръщение и кръщението със Святия Дух това е лично служение, през което всеки новоповярвал трябва да мине, за да може свободно и общо след това да участва в радостното, звучно и емоционално служение на Давидовата скиния.

„Личното“ и „общото“ служение продължават да съществуват и днес, но доминиращото и видимото е общото служение на възстановената „Давидова скиния“

Богослужението на обща изповед, хваление, поклонение днес води началото си от Давидовата скиния. Възможно е и преди Давид да имало богослужебно песнопеене. Мириам е танцувала и пяла пред Господа след преминаването през Червеното море, Мойсей е написал песен и е научил всички израилтяни на нея, но общото богослужебното хваление и поклонение е било поставено по времето на Давид. 

Несъмнено Цар Давид е бил най-изобилно надарения от Святия Дух псалмотевец.
Той е записал най-вдъхновените, красиви и възвишените псалми необходими за богослужението, които са част от Божието Слово. А предадения псалм на Асаф е най-точното и подробно указание как трябва да се пишат богослужебни песни.

– край –