Среща с миналото с поглед в бъдещето: Петдесятният факултет на ВЕБИ отпразнува 30 години

Днес се срещнахме отново – състуденти, приятели, съработници – за да си спомним, да се засмеем, да се трогнем, да благодарим и да поздравим тези, които днес се дипломират.     За миг сякаш времето бе спряло, всички тези години,  в които живеехме извън Библейския институт за момент се стопиха и отново бяхме тези млади, нахъсани, единни, смирени пред делото ученици. Искаше ми се да поостана във вълнението от този спомен.    Тази среща не беше просто юбилей. Тя беше дълбоко лично и общностно преживяване. Беше среща на вечни приятелства, на признания и откровения, на сбъднати и позабравени мечти. Разказвахме си истории, смяхме се, помълчахме пред по- важните от  нас. Спомняхме си кои сме искали да бъдем и с вълнение осъзнавахме колко от себе си сме успели да открием.   Различни сме – по възраст, пол, произход, опит. Някои от нас са пастири и учители, други са открили своя път по различни пътеки. Но ни събира едно: Делото. Делото, което е по-голямо от нас самите, по-силно от личните амбиции и по-дълбоко от кратките успехи. Ние сме част от нещо по-голямо – едно семейство, едно движение, едно призвание.   Събрахме се няколко поколения от миналото, настоящето и бъдещето – хора, жадни за промяна, търсещи духовен растеж, посветени на служение. В тази среща миналото не беше просто спомен, а жива искра – напомняне за онзи огън, който някога гореше и който не бива да угасне.   Така се върнахме – не просто към младостта си, а към смисъла. Погледнахме назад не за да останем там, а за да си спомним откъде сме тръгнали и накъде си струва да вървим. Защото истинският напредък започва тогава, когато си припомним коя беше нашата първа любов и към каква цел ни е повикал Бог.   Миналото ни вдъхнови. Настоящето ни свърза. А бъдещето – то е отворено пред нас. И ние тръгваме към него – със същата надежда, но с повече мъдрост. Защото знаем: „Верният, Който ви е призовал, ще го извърши.“ (1 Сол. 5:24) Именно Неговата вярност ни събира и ни държи в тази жажда за промяна и за бъдеще не са само за нас, а и за тези след нас. Чухме вдъхновяващо и силно слово от преподавателите, чиито дух е несломен от годините и трудностите.   Имаше много свидетелства за вяра, любов, приятелството ! Шегувахме се, че вместо библейски институт, е взел ролята на брачен институт през годините. Много семейства са създадени именно по време на обучението, което е напълно логично.  Чухме и много послания от чужбина на бивши ученици, настоящи пастири, мисионери и учители .    Всички бяхме поздравени с послание и от Кевин и Уенди  Бииъри- основателите на Библейския институт.  Лично с  присъствие и поздрав ни вдъхновиха п-р Румен Борджиев , д-р  Атанас Атанасов, Таня Петрова, няколко от завършилите и завършващите днес студенти, сред които и македонци,  с които през годините на  съществуване на института  сме изградили здрава връзка.    Чухме слово от Стюард Рос,  което ни напомни за  важността на ученичеството пред просто ходенето на църква с примера - „Колкото и да стоиш в един гараж, едва ли някога ще станеш автомобил.”    Много благодарим за чудесната организация от Радост Бинева, Екатерина Неделчева, Ваня Консулова, Людмил Арсов, Иван Иванов, Иво Консулов и много  други,  прекрасни послания, вкусен обяд с участието на пастири Георги и Галина Найденови (неописуеми кексчета от   Георги Найденов) и много любов и чаша кафе, поднесено от бъдещето - децата на бившите и настоящи студенти.    Стефан Неделчев и прекрасната му дъщеря ни направиха страхотни снимки, като  той ни караше да затворим очи преди да снима (професионална му работа).  С хваление ни послужи и дипломиралият се студент Тодор Ботев.    За мен е чест, че бях и съм частица от тази 30-годишна история. История на мъдрост, призив, посвещение  вечни приятелства,  истинска любов. История на смисъл!   Снимка: Стефан Неделчев