Преди празника

„Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“

                                                                                                                                 ‭‭Лука‬ ‭12‬:‭34‬ ‭‬‬

Покрай началото на всички шеметни “лудости” и суматохи в този месец, си задавам откровено въпроса – защо наистина го правим? Разбира се, аз също не съм пощадена, защото обичайното време за коледни приготовления ме е обхванало, макар и доста по-спокойно от годините на младините ми. Започнах да търся отговора на въпроса – защо и мисля, че намирам неговото изражение в различни проявления спрямо типа хора, но мисля, че коренът му се крие отново в нашата “отколешна” недостатъчност. 

Добре би било да празнуваме този най-свят празник в тишина и смирение, като търсим смисъла Му и се храним от надеждата, която да захранва сърцата ни с абсолютно достатъчната за душите ни радост, която изпълвайки  сърцата ни, Единствена може да ни даде усещането за пълноценност.  Това е трудно, както за разбиране, така и за практикуване, защото сме затворени в земната си плът и всячески се стремим да ѝ угодим волно или неволно. Силата на съпротивлението ни е в пряка зависимост от вярата ни или нашата готовност да търсим отговорите. Когато изпадаме в състояние на предпразнична еуфория ние се чувстваме някак странно задоволени и сякаш повече “изпълнени” отвътре. Точно това ни удоволства (и по принцип няма лошо, когато не изместваме фокуса) и ни кара да го правим и търсим отново и отново векове наред. 

Какво обаче се случва след преминаването на цялата “шумотевица”? Възможно е да сме изхарчили или надвишили многократно бюджета си или емоциите си, възможно е също в моментите на големи “трапези”, да сме влезли в различни спорове и това да ни е наранило, възможно е, да се усетим някак изтощени или ограбени и да усетим изгубването си още по осезателно. Така е, когато не знаем къде и Кой е Центърът на нашия празник, когато самоцелно и презадоволяващо се хвърлим в дните на поредната коледа. Изтощението дори може да развали мига на самия празник, а ние да продължим да копаем в дълбините на вътрешния си мрак още по-усърдно и надълбоко. 

Отново е декември и отново дните за приготовления са пред нас. Не казвам, че е лошо да празнуваме или че трябва да се самозатворим и изолираме в мислите си. Напротив, твърдо вярвам, че това време ни дава най-голямата възможност да усетим любовта на Бог, да я предадем нататък и да раздаваме с щедрост топлината директно от сърцата си.  Само е нужно да осъзнаем, че не светлините, подаръците и ефектите, харченето на безразсъдни суми и суетата в поведението ни са центъра на този празник. Хората около нас, които се събират и ни дават топлината си, в търсенето на нашия отговор са добрата предпоставка, с която можем да украсим Светлия празник. Прегръдките, тихите топли разговори и уюта на дома ни ще задоволят в пълнота нашите претенции за “съвършенното” прекарване. НО! Всъщност важно е – да помним, какво празнуваме и е от съществено значение да осъзнаваме смисъла на това Рождество. 

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“  (Йоан‬ ‭3‬:‭16).‬ ‭‬‬

Всички сме “поканени” на Неговия рожден ден, но дали познаваме Рожденика и дали искаме да влезем в по-голяма близост с Него е въпрос, който сами си поставяме и пак сами решаваме. В чисто човешкия ни аспект, можем да направим аналогията на светските си рождени дни. Ако сме на място, където само присъстваме и не отдаваме дължимото внимание на рожденика, ще се нахраним и евентуално ще се позабавляваме, но споменът на цялото празненство ще избледнее и няма да остави пълнотата на контакта и смисъла след като напуснем тържеството. 

Бог ни дава възможност всеки момент да се присъединим към Неговата трапеза. Сега е отлично време, когато можем да вземе (да си дадем) почивка от другите ни запълващи и притискащи суети и да се отпуснем в Неговия съвършен мир, да усетим пълнотата на празника Му и да поискаме повече от това. Бог е верен и е приготвил за нас най-добрата “трапеза”, след която нито ще обаднеем, нито ще огладнеем.  „Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.“  (Матей‬ ‭22‬:‭8‬, ‭14)‬ ‭‬‬

Веднъж усетили пълнотата на Неговото присъствие, празникът в нас ще започне и само волята и решенията ни могат да направят оставащите ни дни тук да са пълноценни и да не търсим заробващото влияние на презадоволяването и препълването с безмислени дребнотемия. Нямаме нижда от запълване, когато сме изпълнени с Него! 

Бог е Този, Който дава онази непроменяема от човешките обстоятелства пълнота, опакована с надежда и осветена от вяра.

„Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.“ – Второзаконие‬ ‭4‬:‭29‬ ‭‬‬