Мъдреците и Исус, нашият Спасител

В Евангелието от Матей втора глава се говори за мъдреците, които търсеха младенеца Исус, за да Му се поклонят.

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим и казаха: Къде е Юдейският цар, Който се е родил, защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да Му се поклоним?

Кои бяха тези хора? Какво може да бъде поучително за нас от тази история? 

Сред множеството звезди, тези хора бяха забелязали една по-различна звезда. Не само я бяха забелязали, но я бяха изследвали и разбрали нейното значение. Нещо повече, те отделиха време и рискуваха живота си в дългия път из пустинята, за да постигнат мисията си.

Какво да кажем за нас самите? Имаме ли водеща звезда в нашият живот? Влагаме ли усилия, време, средства в следването на тази звезда? 

Ние учим, придобиваме знания, дипломи, създаваме семейство, деца, намираме си хубава работа, купуваме имот, инвестираме в образованието на децата ни и т.н. Все хубави цели, все звезди, които да следваме. Но дали някоя от изброените е нашата голяма цел в живота или е нещо друго? Изяснили ли сме за себе си, че нашата звезда ще ни доведе до Исус, нашия Спасител? Дали сме се посветили на тази цел?

В Евангелието от Матей 2:9-12 се казва:

И ето звездата, която бяха видяли на изток вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото където беше детето. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария и паднаха та Му се поклониха. И отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна. А понеже бяха предупредени от Бога на сън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.

Подаръците са актуални, особено в този период на годината. Ние се радваме, когато ги получаваме. Прекрасно е. Сигурно обичаме и да подаряваме на нашите близки хора, които обичаме. А какви са нашите подаръци за Царя? Какво сме готови ние да Му посветим? 

В тези светли Рождествени дни можем съзнателно да изберем да следваме Него. Да бъдем готови да даваме от това, което имаме и да имаме твърдата увереност, че през каквото и да преминаваме, Бог е с нас. Той ни води, Той ни пази, Той има план за нас.

Преди около две хиляди години, за нас се роди Спасител, надежда за всеки един, който вярва в Него. Тази надежда носи благодат и мир в трудните дни. Това е онази чудна надежда, която ни дава увереност, че дори и да преминем от тази земя и животът ни да приключи, Спасителят ни е жив и щом Той е жив, то и ние ще живеем с Него за през вечността.