Празният ден

Напоследък сме станали много първосигнални – щадим себе си, а дали наистина имаме толкова време, че да отлагаме за “по-подходящ” момент обработката на душевните си рани. За човек, който е много зает и изпълва всяка частичка от дните си с безбройни “смислени” задачи, вероятно е било трудно да си представя как изглежда “празнотата” на деня.  Изкушавана съм да си мисля така … но в един момент (не изведнъж) Бог ми даде мисъл, в която бях изобличена и видях същността на празнотата в дните. Това много ме натъжи и ми даде дни на размисъл и търсения, след което имах нужда от прошка и подем, за да мога бързо да стъпя обратно на “платформата за действие”. Нуждата да опитам да осъзная смисъла на светската ни “празнота” и да търся Онзи, Който може да ме освети в търсенето и действието, ми даде нов поглед и вероятно ще ме провокира дълго време напред. Дай, Боже!

“Празен ден” – може би, много хора (както и аз) си казват: “Това не ми се случва, не и на мен …” Нека спрем и се замислим за ежедневието си и най-вече за смисъла, на който позволяваме да го осмисля според днешните разбирания и норми. Как изглежда един пълноценен ден в собствените ни очи?  Отговорът е прекалено еднозначен (особено напоследък) – ЗАЕТ. Точно там се крие абсурдът на нашата пълноценност – в нашата непрекъсната и прекалена заетост. Заети сме да свършваме безброй задачи (и сигурно, така трябва), но какво е следствието от тяхното изпълнение? Само задаването и първичният отговор няма да ни разкрият цялостно картината около нас. 

Дава ли нашата заетост добавена стойност в живота на другите хора, както и на самите нас?  Може би работата, която вършим, припознаваме като наше призвание и се хвърляме още по-ожесточено в нея, очаквайки да получим удовлетворение и да познаем смисъла на живота. Стойността, която отчитаме, че сме добавили – материално измерима ли е или задоволява нашите (и на другите) емоционални нива на чувствителност?  И двете са крайно безцелни и с малка стойност, когато не дават светлина в пътя, по който ние вървим и не осветяват с искра този на другите около нас. 

Имаме ли преценка за загубата на време в различните си свободни занимания? Как оползотворяваме почивката си и дали изобщо я разпознаваме, като нужна за зареждане на душата ни с различно гориво от работния си процес? Почиването в интернет пространството едва ли може да бъде пълноценен отдих. Там отново сме залети от нови човешки емоции, които ни провокират да се включваме в често безсмислени дебати, отдавайки от силата си, вместо да се зареждаме. Обикновено когато свършим с тази “почивка” ние се чувстваме по-ограбени и емоционално празни, защото там все по-трудно откриваме истинско гориво за душите си. 

“Празнотата” залива нашия свят, увличайки го в безсмислени терапии – “шопинг” (вече, дори онлайн), в следенето на безкрайни сериали, които ни правят пасивни в много часове от живота ни, съпреживяването на всички реалити формати с идеята да гледаме нещата отблизо или работохолизъм, който ни ограбва и фокусира съзнанието ни директно към друг “идол”. Всички различни “задоволяващи” телото и духа ни развлечения, прекомерно и глупаво идеализиращи нашия духовен и физически образ, сякаш изпълват смисъла на дните в модерния ни свят. Когато се разбули пред нас тази картина … оставаме безмълвни, което вероятно е смисълът на разкритието. 

Търсенето и запълването на всеки един ден със смисъл е “лесна задача”, когато познаеш истинската формула за изпълнение. За да успеем в това, може би е нужно да бъдем изправени пред стената на изобличението и да изгледаме филма на един свой личен ден. Бог би ни дал Светлината Си, за да може да се прожектира качествено този “филм”, когато ние сме готови и имаме търпението да “изседим” цялото време на този “стол”. „За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър и за да достигне разумният здрави начала, за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.“  Притчи‬ ‭1:5-6‬ ‭

Започвайки нова седмица, нека помислим за “празнотата” на дните и нека опитаме, правейки график и определяйки целите си да гледаме в дълбочината на всяко действие и да предприемаме правилна стъпка, търсейки Истинския смисъл, защото “антракта” не е безкраен. 

„Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми. Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.“  (Притчи‬ ‭1:23, 33)‬ ‭