Митове за науката и вярата

Първата част можете да си припомните тук.   Ако разгледаме творбите, дори на писателите от ранното средновековие, ние виждаме, че с много малки изключения те поддържат теорията за сферична земя. Сред ранноцърковните отци Августин (354-430), Йероним (починал 420) и Амброзий (починал 397) са съгласни, че земята е сферична. Единствено Лактанций (началото на 4 век) е на различно мнение, но той отхвърля всяко езическо познание, понеже то отдалечава хората от тяхната цел да постигнат спасение.   От 7 до 14 век всеки значим средновековен учен, занимаващ се с естествения свят, казва повече или по-малко ясно, че земята е кръгло кълбо, като мнозина от тях използват в своите творби астрономията на Птоломей и физиката на Аристотел. Тома Аквнски (починал 1274) например, следва доказателството на Аристотел, което демонстрира, че промяната на позициите на съзвездията показва сферичната форма на земята.   Роджър Бейкън (починал 1292) в своя Opus Maius (ок. 1270) твърди, че светът е кръгъл, че южният полюс е населен и че преминаването на слънцето през линията на екватора оказва влияние върху климата в различните части на света. Амбертус Магнус (починал 1280) е съгласен с откритията на Бейкън, докато Майкъл Скот (починал 1234) „сравнява земята, заобиколена от вода с жълтъка на яйце и сферите на вселената с люспите на лука.” Вероятно най-влиятелен е Жан де Сакробоско, чиято книга De Sphera (ок. 1230) показва, че земята е кълбо и Пиер д’Айли (1350-1410), архиепископ на Камбера, чиято книга Imago Mundi (написана 1410) разглежда сферичността на земята. И двете книги са много популярни. Книгата на Сакробоско е използвана като основен учебник през средните векове,  докато тази на д’Айли е четена от ранните изследователи като Колумб.   Единственият средновековен учен, чиято творба понякога е тълкувана в смисъл, говорещ за вяра в земя с форма на диск вместо в кръгла земя, е Исидор от Севиля (570-636), плодовит енциклопедист и естествен философ. Макар че е много ясен относно сферичната форма на вселената, историците остават разделени относно виждането му за формата на самата земя. Той твърди, че всеки изпитва формата и топлината на слънцето по един и същ начин, което може да се тълкува като означаващо, че изгревът на слънцето може да бъде видян в един и същ момент от всички земни жители и следователно земята е плоска. Но това твърдение по-вероятно има предвид, че формата на слънцето не се променя, докато обхожда земята. Голяма част от неговата физика и астрономия могат да бъдат разбрани единствено във връзка с една сферична земя, като например тълкуването на лунните затъмнения.  Макар че не е необходимо да настояваме за пълна последователност, изглежда, че космологията на Исидор може да бъде разбирана последователно единствено с една сферична земя.   Мнозина писатели през средните векове също подкрепят идеята за кръгла земя. Произведението на Хуан де Мандевил Пътувания до светата земя и до раят на земята отвъд тях, написана около 1370 г., е една от най-широко четените книги в Европа от 14 до 16 век. Мандевил е много ясен в твърдението си, че светът е кръгъл и годен за плаване.   По подобен начин Данте в своята Божествена комедия няколко пъти описва света като сфера, твърдейки, че южното полукълбо е покрито с море. И в книгата на Чосър The Franklin’s Tale  (ок. 1340-1400) той говори за „Този широк свят, за когото хората казват, че е кръгъл.”   Единственият средновековен писател, който явно отрича сферичността на земята, е Козма Индикоплеустес, византийски монах от 6 век, повлиян от съвременните еврейска и източна традиция за плоска земя. Козма развива една основаваща се на писанието космология, според която земята е висока равнина или плато, поставена в долната част на вселената. Трудно е да се каже колко влиятелен е той за своето време. Днес съществуват само две копия от тази книга, едно от които е личното копие на Козма и единственият друг човек от средните векове, за когото се знае, че го е чел, е Фотий от Константинопол (починал 891), широко приеман за най-начетеният човек на времето си. При липса на потвърждаващи доказателства не можем да използваме името на Козма, за да твърдим, че християнската църква е потискала знанието за кръглостта на земята. Книгата на Козма показва единствено, че научният климат в Ранното средновековие е отворен за спорове по въпроса.   С изключение на Лактанций и Козма всички големи учени и мнозина писатели, интересуващи се от физическата форма на земята, от падането на Рим до времето на Колумб, поддържат теорията, че земята е кръгла. Учените може да са по-загрижени за спасението, отколкото за географията и писателите може и да показват малък интерес към философските въпроси. Но с изключение на Козма нито един средновековен автор не отрича, че земята е сферична – и католическата църква никога не  заема позиция по въпроса.   Вземайки предвид всичко това, е глупаво да настояваме, че Колумб доказва, че светът е кръгъл – или дори че твърди това. Все пак популярните описания продължават да разпространяват погрешната история, че Колумб се бори с предразсъдъците и невежеството на учени и църковници в Саламанка, домът на водещия испански университет преди да убеди кралица Изабела да му позволи да докаже своята позиция. Твърдението на Колумб – че разстоянието от Испания до Китай не е прекалено голямо и че е по-кратко и по-безопасно от пътя около Африка – е посрещнато със скептицизъм от някои учени, извикани неформално да посъветват краля и кралицата на Испания. Тъй като не са запазени никакви записи от тази среща, ние трябва да разчитаме на записките на сина на Колумб, Фернандо и на Бартоломю де ла Касас, испански свещеник, който пише история на новия свят. И двамата казват, че учените мъже в Саламанка са наясно относно тогавашните дебати, свързани с размерите на земята, подобността на обитателите  различните ѝ части, и възможността да се пресече горещата зона на екватора. Те предизвикват Колумб относно неговото твърдение, че има по-голямо познание от древните и относно способността му да извърши това, което предлага. Все пак те не отричат, че земята е сферична, а по-скоро използват нейната сферичност в своя аргумент срещу Колумб, твърдейки че кръглата земя е по-голяма, отколкото той твърди и че плаването ще отнеме твърде много време.   Когато Питър Мартир възхвалява постиженията на Колумб в предисловието на De cades of the New World (1511) той бързо добавя, че Колумб е доказал, че екваторът  може да се пресече и че наистина има хора и земи в тези части на света, за които някога се е смятало, че са покрити с вода. Все пак той никъде не говори за доказване на сферичността на света. Ако Колумб наистина доказал това на съмняващите се учени Питър Мартир със сигурност би го споменал.   Тези, които желаят да представят Колумб като икона в един исторически момент, в който светът става кръгъл, трябва да се обърнат към обикновените хора. Преди всичко не се ли опасяват моряците на Колумб, че могат да паднат от края на света? Не. Според дневника на Колумб моряците имат две конкретни оплаквания. Първо, те изказват опасения, че пътуването е продължило по-дълго, отколкото той обещава. Второ, те се страхуват, че понеже вятърът изглежда духа постоянно от запад, те няма да бъдат в състояние да се върнат у дома.   Както видяхме на практика няма никакви исторически доказателства в подкрепа на мита за средновековната плоскост на земята. Християнските свещеници нито са потискат истината, нито забраняват дискусията по въпроса. Верен син на църквата, който вярва, че неговата работа върши Божията воля, Колумб не доказва, че земята е кръгла – той просто се натъква на един континент, който се оказал на пътя му.   Лесли Б. Кормак е декан на Arts and Social Sciences at Simon Fraser University.  Тя е автор на Charting an Empire: Geography at the English Universities, 1580–1620, и съавтор (заедно с Андрю Ед) на A History of Science in Society: From Philosophy to Utility.   ПРЕВОД: Радостин Марчев