Първата проповед на Рождество

 /проповед/Група
пътници чакали да се качат на самолета. Времето за отпътуване дошло и минало.
След малко пътниците станали нетърпеливи. Най-накрая един ядосан пътник си
проправил път напред, ударил билета си на гишето и казал, „Трябва да се кача на
този полет сега и трябва да съм в първа класа.“ Стюардесата се опитала да е
вежлива и казала, „Господине, ще ви качим веднага щом е възможно, но

Първата проповед на Рождество

Първата проповед на Рождество

Група пътници чакали да се качат на самолета. Времето за отпътуване дошло и минало. След малко пътниците станали нетърпеливи. Най-накрая един ядосан пътник си проправил път напред, ударил билета си на гишето и казал, „Трябва да се кача на този полет сега и трябва да съм в първа класа.“ Стюардесата се опитала да е вежлива и казала, „Господине, ще ви качим веднага щом е възможно, но трябва да изчакате реда си както всички останали.“ Той се изрепчил, „Госпожо, знаете ли кой съм аз?“ Без колебание тя вдигнала слушалката на интеркома и казала: „На Изход 17 има пътник, който не знае кой е. Ако някой може да му помогне да открие идентичността си, моля да дойде при Изход 17.“

Миналата седмица отидохме с Керън до банката, за да си открие сметка. Чакахме с маски на устата почти час, когато ни повикаха. Имаше повече от половин час до края на работното време и се надявахме, че ще успеем. Но като разбра за какво сме, служителката каза, че процедурата отнема час и половина, затова да дойдем пак по-рано.

Трябвало ли е някога да чакате нещо дълго? Знаете ли, че ако живеете на о-в Св. Павел в Аляска, ако ви се прияде пица, ще трябва да почакате три дни, за да ви я доставят? Ние не обичаме да чакаме, но Бог често ни кара да чакаме.

Какво да кажем за тази година! Може би от Втората световна война светът не се е чувствал толкова уморен от чакане. Уморени сме от това да пазим социална дистанция, да си дезинфекцираме ръцете и да носим маска дори когато отиваме в магазина. Уморени сме от безкрайните репортажи за това колко хора са позитивни, колко са починали, колко са оздравяли, от поредните мерки и рестрикции…

Трудно е да се радваш, когато си уморен. Когато си уморен, гледаш само да си свършиш работата и не ти се мисли за нищо друго. Гледаш да избуташ още един ден. Живееш ден за ден. Не знаеш колко дълго още ще продължи локдауна, затова си пестиш силите. Неизвестността и безпокойството те правят раздразнителен.

Виждаме някаква надежда на хоризонта с идването на ваксината, но не знаем дали е добра идея да я вземем. И не сме сигурни, че тя ще сложи край на кризата. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Питаме се, как да живеем в един свят, който е затворен в хватката на пандемия?

Днес е последният, четвърти адвент и само след няколко дни е Рождество Христово. Уморени сме и чакаме с нетърпение Второто му идване! И когато отбелязваме раждането на Спасителя, може би тази година разбираме най-добре какво означава един уморен свят да очаква Спасител.

Защото светът очакваше дълго раждането на Спасителя. Чакането започва още в началото на Библията. Там четем тази невероятна история за Адам и Ева, които са в Едемската градина. Всичко в тази градина страхотно, точно както трябва да бъде, с изключение на едно дърво, за което Бог им е казал да не ядат от него, защото то е опасно и ще ги убие.

Също, в тази градина има една змия и тя им казва нещо различно – че ако ядат от това дърво няма да умрат, а ще станат като Бога. И Адам и Ева решават да повярват на змията и ядат от плода. Поради това благата вест на градината трагично е загубена и грехът, злото и смъртта навлизат в добрия Божи свят.

Библията не казва как змията е попаднала в Едем, но тя е представена като създание, което е в бунт срещу Бога и иска хората да се усъмнят, че Бог е добър и това да ги доведе до смърт. Така грехът навлиза в света, а с него и злото, което съществува в света и в нашия живот дори днес.

Но точно тогава Бог казва, че вбъдеще един син на Адам и Ева ще дойде, ще смаже главата на змията и ще разруши злото. Но по време на тази битка змията ще ухапе петата на този човек. С други думи и двамата ще се унищожат. Това е странно, но красиво обещание.

След това Бог избира един човек на име Авраам и казва, че чрез неговото семейство ще благослови всички народи на земята. Един от неговите правнуци, Юда, получава обещание, че един от наследниците му ще стане цар и целият свят ще го следва. Михей 5:2 „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността.“

Този Месия ще установи мир и хармония, ще има много храна, вино, мляко и всичко ще е чудесно.

Първият цар от рода на Юда е Давид. Всички израелтяни гледат с надежда към него, надявайки се че той е този цар, който ще смаже змията. Но се оказва, че Давид е заразен от същия вирус на греха. Въпреки това, Бог обещава на Давид, че този цар ще бъде негов наследник.

Но поколения наред след това неговите наследници са пълни несретници. Те се предават на змията, избират злото, стремят се към пари, секс, власт и идолопоклонство. Нещата толкова се объркват, че силата на Израел вече е отслабена. Когато Вавилонската империя превзема Юда, вече няма дори царе, които да изпълнят това пророчество. Сякаш целият план се е провалил.

Но по време на тези мрачни дни се явяват едни странни мъже, наречени пророци. Те говорят непрекъснато за идващия Цар и Месия, и напомнят на евреите за обещанието, че той ще дойде, ще победи греха и злото, и ще възстанови градината.

Един от тях, Исая, ни казва повече за това защо Месия е наранен от змията. Той казва, че обещаният Цар ще получи тази рана поради греха и злото на човеците. И това ще го убие, но внезапно Той ще се върне. И Исая казва, че поради факта, че Той е получил тази рана, ще може да стане източник на изцеление за други хора.

Но СЗ завършва и този Цар, този Месия, който ще смачка змията, за когото говорят всички, така и не идва. Toва е мрачен период за Израел.

Много от евреите са разпръснати по света. Тези, които са се върнали от Вавилонски плен, попадат последователно под властта на Гърция, Египет, Сирия и Рим.

Хората пъшкат под чуждото робство. Към умората от чакането се е прибавил и страхът. Страхът за насъщния, страхът от силните на деня, страхът за собствения им живот. Всичко изглежда безнадеждно. Но една нощ Бог нарушава мълчанието Си. И най-невероятното е, че избира за това най-бедните и уязвими хора. Явява се на овчарите. Защо ли?

Те са били едни от най-презираните хора в Юдея. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници.

Писанието насочва вниманиетд ни към една такава група пастири, които пасят стадата си край малкото градче Витлеем. Не знам за какво са си мислели през дългата нощ. Сигурно са оплаквали съдбата си – бедни, отхвърлени и мразени от всички, уморени и уплашени, питащи се къде е Бог, защо ги е забравил…

И изведнъж на небето блясва ярка светлина. Те се обръщат, за да видят това чудно явление и не могат да повярват на очите си, защото … виждат ангел. Нека прочетем…

Лука 2:8-10 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се…“

Не бойте се! Това е първата проповед на Рождество. Не е ли поразително, че нейната тема е именно страхът? Тя беше проповядвана от ангел, реещ се над поле край Витлеем. Беше изнесена пред неколцина треперещи от страх овчари, които премигват ослепени от ярката светлина на хиляди светлини, струяща от ангели, които пеят рефрена „Не бой се.“

Чували сме този рефрен и преди, нали? Не се страхувай. И не само в историята на Рождество. Чували сме го стотици пъти в Писанията.

Когато Бог призова вече пенсионираните Авраам и Сара да се захванат с проекта „Създаване на нация“, Той им каза: „Не се страхувайте“.

Бог каза на Агар в пустинята, „Не се страхувай“. На Яков, Мойсей и Исус Навиев, Бог каза, „Не се бой“. На Рут, Девора, Давид, Илия, Исая, Езекиил и Еремия, Бог първо каза, „Не се страхувай“. На Мария и Йосиф – „Не се страхувайте“. На първите ученици, на жените при празната гробница, Исус каза, „Не се бойте“. До Павел в затвора и Йоан на о-в Патмос дойде същото послание, „Не се страхувай.“

Всъщност, тези думи се споменават в повече стихове, отколкото са дните на годината. Това също ни показва, че светът на Библията е бил изпълнен с много опасности. Хората са живеели в постоянен страх да не загубят живота си. Така е било и на първото Рождество.

Лука започва своя разказ за раждането на Месия, като споменава кесаря Август.

Лука 2:1 „А в онези дни излезе заповед от кесаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

Само споменаването на името му е карало хората да потръпват от страх. Този император постановява да се извърши преброяване на всеки човек в Римската империя.

И хората са знаели, че по-добре е главите им да бъдат преброени, ако искат да останат прикрепени за раменете им.

Споменаването на името на управителя на Сирия – Квириний, също карало тези, които го познават да треперят от страх. Да не забравя да спомена и на Ирод Велики – царя на Юдея.

Той наричал себе си „Велики“, защото бил мегаломан, несигурен и параноик. Управлявал чрез интриги и насилие. Който не е съгласен с методите му е бил безмилостно убиван. Той убива една от съпругите си и трима от синовете си.

Било е време на насилие и опасности. Човешкият живот не е струвал почти нищо. Детската смъртност е била висока. Трудно се намирала чиста вода за пиене. Храната била оскъдна. Болестите и различните форми на проказа – широко разпространени.

Такива страхове са имали не само овчарите. Йосиф и Мария занасят всички тези страхове със себе си в родния град на Йосиф Витлеем. И не само тях. Семейството на Йосиф било уредило женитбата му за Мария – скромно еврейско момиче от добро семейство. Но преди да се оженят тя се оказва бременна. Какво ли ще кажат хората, като разберат? За блудство наказанието е убийство чрез камъни. А сега заради преброяването трябва да се срещнат с родителите на Йосиф.

Когато Йосиф и Мария пристигат, домът е пълен с роднини и за тях няма свободна стая. Може би са им казали, „Съжалявам, Йосифе, но единственото място за вас е при животните. Ще свикнете с миризмата.“

Като се започне от гнета и потисничеството на империята, през присмеха и омразата на хората и се стигне до отхвърлянето на роднините, Йосиф и Мария са имали много причини да се страхуват. С други думи, първото Рождество едва ли е имало топлата и радостна атмосфера на днешния празник. Изобщо не е било най-прекрасното време в годината.

Това е една сцена на гнет, страх, умора и ужас, докато ангелът не се явява и не изнася тази първа проповед на Рождество: „Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките човеци.“ (Лука 2:10)

С тази проповед той възвести, че Рождество не е просто раждане на едно бебе. На Рождество Бог влезе в този свят на тъмнина, страх, гнет, умора, свят на самота и отхвърляне. Той направи това, като изпрати Месия – Царя на царете, потомъка на Давид, за да стъпче главата на змията и да победи греха, злото и смъртта.

Това е изненадата на Рождество – Бог, който се яви под формата на уязвимо бебе в риск, родено в семейство, изправено срещу всички несгоди на тогавашния свят. Търсещо освобождение от страховете на деня. Бог направи това сякаш за да ни покаже, че всичко – страх, умора, отхвърляне – всичко може да бъде победено от Него.

И това кара ангелите да пеят.

Лука 2:13-14 „И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

След първата проповед на Рождество идва хвалението. Защото то е най-подходящият отклик на добрата вест, че умората и страхът са победени!

Така че, ако в тези пред-Рождествени дни на адвент ти се оглеждаш наоколо към ставащото в света, към тази нестихваща пандемия и вместо радост чувстваш умора и страх, не забравяй, че така са се чувствали овчарите, и Йосиф и Мария на първото Рождество.

Често ние забравяме това. Забравяме, че Месия дойде, за да ни освободи от сковаващия страх и от хроничната умора. Знаете ли, че 90% от хроничните болести се дължат на един общ проблем – страха? Страх от загуба на работата, от остаряване, от чуждото мнение, от бъдещето…?

Ние толкова сме свикнали с нашите страхове, че понякога дори не искаме да ги пуснем!

Спомняте ли си за онзи човек, който се крил 32 години, защото се страхувал, че след войната ще го накажат, че е сътрудничил на нацистите? Открили го години по-късно, след като сестра му купила голямо количество хранителни продукти в съседното село. Пред репортерите той казал, „Щях да продължавам да се крия, ако не бяха ме открили. Толкова се радвам, че това се случи!“

Ако ти си се вкопчил в своите страхове – да не би да се разболееш от вируса и да умреш, да не се случи нещо с децата ти, да не да загубиш работата си, тогава чуй думите на ангела: Не бой се!

Чуй Исус, който идва при теб и казва: „Пусни страха и се хвани за радостта. Изпъди безпокойството и направи място за радостта.“ Защото радостта е aкт на съзнателно решение да се съпротивляваме на преобладаващата култура на страха. Всеки има страхове. „Не бой се!“ не означава да нямаме страхове. Това означава да не позволяваме на страха да ни притежава.

Бог идва, за да ни каже отново и отново, „Не се страхувай! Не се поддавай на твоите страхове. Не позволявай на страховете ти да те контролират, да ограбват живота ти, да ограбват радостта ти.“

Можеш да направиш това, защото пророчеството на Исая се сбъдна! Месия се роди от рода на Давид и беше наранен от змията поради нашия грях. Понесе греховете ни на кръста, но три дни по-късно възкръсна и победи греха, злото и страха. Смачка главата на Сатана. И сега самият Той живее чрез вяра и по благодат в нас и ни дава сила да побеждаваме над греха, злото и страха. Това е смисълът на Рождество Христово. За това проповядва ангела на овчарите.

Но някой ще каже, как можем да направим това? Как да побеждавам страха, когато той ме преследва навсякъде? Какво конкретно можем да правим, за да побеждаваме страха? Първо, побеждаваме страха, като предадем страховете си на Бог в молитва:

Псалм 34:3 „Потърсих Господа; и Той ме послуша и от всичките ми страхове ме избави.“

Второ, изключи мегафона на дявола. Не пълни очите и ушите си с послания за смърт, болести и разруха. Пази ушите и очите си. „Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде“ (Матей 6:22). Можеш да се информираш без да се дезинформираш.

Трето, можем да погледнем страха в очите. Предал ли си живота си на Бога? Ако си го направил, тогава Святият Дух обитава в тебе. Не забравяй, че Той не е Дух на страх, а на сила, любов и себевладение (2 Тимотей 1:7). Изправяй се срещу страховете си.

Нелсън Мандела е казал: „Научих, че смелостта не е отсъствие на страх, а победата над него. Смел е не този, който не изпитва страха, а този който побеждава този страх.“ А Еленър Рузвелт казва: „Всеки ден прави нещо, което те плаши.“ Не се плаши от бурята, влез в лодката с Исус.

Разбира се, има и добър и здравословен страх. Taкъв е благочестивият страх от Бога. Страхът от Господа е начало на мъдростта. (Притчи 1:7). Освен това, Бог е вложил в тялото ни психологически реакции като повишаване на адреналина, за да ни предпази от опасности.

Но тук говорим за ирационалния страх, на който понякога позволяваш да те контролира и oтнема мира и радостта ти в Господа. Не позволявай този страх да стане твой господар и да ограби радостта ти. Вслушай се в първата проповед на ангела. Не се опитвай сам да се справиш. Довери се на Бога!

Eдин работник работил на висок етаж на строеж до късно. Навън било вече тъмно, когато загубил равновесие и паднал, но успял да се хване за края на стената с пръстите си. Отчаяно се държал за стената, надявайки се някой да го види. Било тъмно и шумно и никой не го виждал или чувал. Скоро ръцете му започнали да стават безчувствени, а пръстите му да отслабват. Опитал да се моли, но никакво чудо не се случило. Накрая пръстите му се изплъзнали от стената и с вик на ужас той паднал… върху скеле, което било само на десетина сантиметра под краката му. То било там в тъмнината през цялото време!

Колко прилича това на много християни. Те мислят, че спасението им зависи от тяхната издържливост и съзнавайки слабостта си се страхуват, безпокоят и са нещастни повечето време. Но под тях през цялото време са протегнатите ръце на един верен, любящ и всесилен Спасител. Той иска да живееш не в страх, а с благодарност и радост.

Шотландският писател Робърт Луис Стивенсън е казал, „Когато един щастлив човек влезе в стая, сякаш се запалва още една свещ.“ Когато духът на радост и благодарност владее в сърцето, светлината разпръсква тъмнината, тъгата и страха.

Една свещ е достатъчна, за да разпръснеш тъмнината. Един ангел беше достатъчен, за да изнесе първата проповед на Рождество на онези овчари. Но след това Бог изпрати целия небесен хор и освети небето.

Тази година Рождество Христово ще е различно. Чувстваме се уморени, несигурни и може би уплашени. Затова ви предлагам да направим нещо различно.

Нека на това Рождество да запалим нашите свещи. И когато го направим да си припомним, че Бог иска ние да сме Неговите свещи, които хвърлят Неговата светлина и разпръскват тъмнината, умората и страха в нашия свят. Нека разказваме за тази първа проповед на Рождество, за да може светлината на небесната армия и Божия рефрен „Не бой се!“ да стане част от песента на живота на хората около нас. Амин!

______________

БПЦ „Нов живот“ – Варна

20.12.2020 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.