Наслада в Бога

„В страха от Господа има силна увереност, и Неговите чада ще имат прибежище. Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.”

                                                                              (Притчи 14:26-27)

Бог е едновременно крепост и извор, понеже “злото не само ни напада, но и ни привлича”. Ние сме изкушавани да лъжем, да бъдем жестоки и да стъпкваме другите – поради страх, че ако се окажем прекалено праведни, ще бъдем задминати в житейското съревнование. Но ние също така сме изкушавани и от алчност, похот, лакомия – поради страх, че ако сме прекалено праведни, ние ще пропуснем голяма част от житейските радости и наслади.

Това означава, че ние трябва не само да знаем как да се доверяваме на Бога като крепост. Ние трябва да се научим и да се наслаждаваме в Него, да се радваме на присъствието Му и да Го обичаме като извор на наслада. Някои християни поставят ударението върху волята и житейските действия, други се обръщат към емоциите, поклонението и хвалението. Библията никога не поставя едното над другото, нито ги противопоставя.

Когато другите хора, включително и децата ни, виждат, че се доверяваме на Бога и не се предаваме пред лицето на житейските проблеми – и когато виждат, че ние наистина се наслаждаваме в Бога, вместо просто да изпълняваме задължения – това може да е убежище за тях. Това може да ги привлече към общение с Него.

Когато хора, които ви познават добре, наблюдават вашите удоволствия и развлечения, какво виждат?

Молитва: Господи, аз се радвам на Твоята правда, която е моята сигурност и на любовта Ти, която е моята наслада. Какво бих могъл да направя без „Твоята правда, която е като планините, извисяваща се високо и Твоите облаци, които са извори на доброта и любов?”

Амин.

Превод: Радостин Марчев