Йосиф дърводелецът – обикновен мъж с необикновена мисия

От евангелския разказ е очевидно, че Божият план бе Месията да бъде отгледан и да израстне в семейство с майка и баща. Не със самотна майка, или с две майки. Затова ангелът отива при Мария, когато вече е сгодена за Йосиф. Тя е морално чиста, със сърце на слуга, искрено почитаща Бога. Нейният отговор е: ,,Ето Господнята слугиня, нека ми бъде според както си казал.” (Лука 1:38)

Но какъв е Йосиф, човекът, отгледал детето Исус? Информацията за него в Писанията е оскъдна, но все пак пред нас изплува ненатрапчива, благородна и духовна личност. Евангелието го окачествява като праведен (Матей 1:19). Той не бърза към интимности след годежа, не вдига скандали, след като е разбрал, че годеницата му е бременна не от него, не я води при градските съдии, а ,,не искаше да я изложи и намисли да я напусне тайно”. (Мат 1:19) Какъв джентълмен! Широкоскроен, но с безкомпромисна вяра. 

А ние, възползваме ли се от правото си да натрием носа на някого? Да го злепоставим, когато ни е съгрешил? Да го унижим? Как се отнасяме с по-слабия, с по-бедния, с по-низшия? В подобна се вижда силата, благородството, праведността. 

Йосиф е духовно чувствителен и най-вече послушен на насоките от Бога. Той разпозна кой сън бе от Бога и кой сън е от вълнения и преживявания. Писанието ни казва:

,,И тъй, Йосиф като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и прие жена си; но не я познаваше, докато тя не роди първородния си син; и нарече Го Исус” (Мат 1:24,25).

Йосиф се покори Богу да приеме бременната си годеница и да се грижи за нея. По-късно да бяга посреднощ към Египет с Мария и Младенеца, въпреки промените, неудобствата, рисковете, тръгна към неизвестното, но послушен на Господния глас. След смъртта на нечестивеца Ирод, отново воден чрез сън, Йосиф връща семейството си в Израилевата земя. 

Покорни ли сме на Божия глас, особено когато ни се развали спокойствието? Готови ли сме да поемаме рискове, да скочим в неизвестното? Вълнуващо е и плашещо, но след това е удовлетворяващо!

Йосиф пое отговорността да бъде земен баща на Господ Исус Христос. Един мъж е силен, не само като трупа мускули, но като поема отговорности. С труда си на дърводелец той отгледа не само Исус, но и Яков, Йосиф, Симон, Юда и сестрите им (Матей 13:55,56).

Апостол Павел призовава ,,те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога…А ако някой не се грижи за своите, и особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от неверник е по-лош” (1Тимотей 5:4,8).

Едва ли Йосиф разбра изкупителния план на Бога и своето участие в него? Изпълни ли, обаче, мисията си? Да, направи го по възможно най-добрия начин. Обикновен живот – с необикновена мисия!

А ти? А аз?