Молитвата – изречена мечта

Молитвата е въжената стълба в сърцето ни към  Бога. Тя иска да стъпваш върху нея. Да се вдигаш с нозете на ума и ръцете на духа нагоре. Да те издига над прашния земен живот. Тя е орловият поглед над проблеми и кръстопътища. Тя е лъвският рев на ранената  душа, която се готви да се изправи и заяви в духовната реалност. Тя е вертикалната котва в морето на  мечтите ти. Тя е стъпалото твърда скала в люлеещия се пиян свят. Гигантската отприщена  сила на раздробения атом на душата ти е тя.

Молитвата е магнитът на Бога да се свържеш с другите и Него. Тя е начинът да се разтвориш над земята, а после да се събереш в себе си. Тя е чаканият дъжд, когато сушата цепи и напуква земята на сърцето ти.

Оръжие и бойна песен е тя. Мечът, с който се събарят отколешни крепости в ума. Шлемът, с който се отблъскват атаките на злото. Бойният вик на победителя, смирил се под волята на Всевишния. Умоляващият повик в очите на приятел, просещ зрънце надежда. Дълго търсена мъдрост за въпрос, който оглозгва нервите и дърпа в ниското. Сламчицата в урагана, помитащ те по пътя си. Тънката денонощна нишка на твоите ангели, слизащи и възлизащи по нея.

Молитвата е  изговорената мечта. Тя е изречената правилна картина, нарисувана от Богa в теб. Тя е износеният плод на твоето сърдечно въображение. Тя е стенанието на трудното раждане и облекчението след родилните болки. 

Молитвата е зачеването на бъдещето след изтръгнато мъчително разкаяние. Тя е изкъпване в приказната река, където се избелваш от цветните води на греховните помисли. Молитвата е новият сняг в очите на  доскоро ослепения ум. Блясъкът на проглеждането, синьото на небето и уханието на свещените думи. 

Тя е тамянът, който се вдига в поклонение към Бога. Тя е разцъфтялата пролет в съня и слънцето на усмихната ти душа. Тя е ромонът на летния дъжд в тайната стаичка на изповедта. Тя е и градушката от въпроси, разбиваща камъните на твоите обиди. 

Молитвата е говорът на душата. Бог е дал вселени от мисли, място в ума и време в нощта, в които, да ги подрежда, разпределя, отсява и отхвърля. Вградил е в нас въображението, където рисува и проектира картините на Своя чуден план за всеки. Но е оставил една врата, която само човек може да отваря. Тя е свободната  воля.

Молитвата е ключът на най-мощния инструмент на Бога – твоите уста. Уста, които благославят всичко и всекиго, когото сърцето чертае в ума. Защото Бог вижда сърцето. И откликва на неговия зов. Когато молитвата плаче за човека и изрича добрия небесен план за него, Бог  го сваля тук на земята, задвижва и осъществява. Господ копнее да слиза всред животите ни. И да гради чрез молитвите ни, защото така е направил, че да сме като Него творци, строители на домове от думи, храмове на Духа Му, наследници и пазители на Словото Му. 

Молитвата е тишината, в която чуваш как Бог те чува. Той е чакал този разговор с теб. Водил те е към него. Създавал е обстоятелства, които да те докарат до срещата. Проси те да заговориш, да отвориш тази врата, да влезеш в сърдечната стаичка. Нищо, че знае всичко за теб още преди да си започнал. Иска да те чува. И  иска да знаеш, че те слуша внимателно.

Молитвата е копнежът да бъдеш в онова присъствие, в което твоите думи свършват и започват Неговите.