Как да издържим?

Непрекъснатото усещане, че времето, в което живеем ни притиска, прави дните ни още по-мрачни. Как можем да живеем в радост от Господа въпреки това?

 

Нужна ни е дълбочина на мисълта и ясни прозрения, за да можем да оценим стойността на …

Как да издържим?

Как да издържим?

Как да издържим? Непрекъснатото усещане, че времето, в което живеем ни притиска, прави дните ни още по-мрачни. Как можем да живеем в радост от Господа въпреки това?   Нужна ни е дълбочина на мисълта и ясни прозрения, за да можем да оценим стойността на живота в новото си време. Чисто прагматично можем да направим преглед и преценка на това, колко трудно и дори с големи тежести са живели поколенията преди нас.   Не е толкова далечно времето, когато осигуряването на прехраната е било свързано с доста тежък труд. Липсата на модерните комуникации е правила всяко нещо доста по-бавно и е струвало много повече човешки усилия.   Някак не си даваме сметка колко се е улеснил физическият ни живот. Фокусирали сме се върху психическите и емоционални тежести, които “тровят” ежедневието ни. Чувстваме се притиснати, без да виждаме натиска. Изпадаме в депресии, а не осъзнаваме несъстоятелността на причините, които ни хвърлят в тези тъмни места. Изгаряме от вътре и сами се разпъваме на кръст без да има нужда от това, защото не вижда “невидимото”.   “Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени, в недоумение сме, но не до отчаяние“ (2 Коринтяни‬ ‭4:8).‬ ‭   На Кръста Един беше разпънат и там Той понесе всичките наши теготи и грехове. Когато реално познаем тази истина и можем да прозрем същността ѝ ние ще можем да се отърсим от това фалшиво светско угнетяване. Не е нужно да преживяваме всеки манипулативен момент през сърцето си и да се разкъсване за неща, на които не бихме могли да влияем.   Често си мисля, че дори сами даваме сила на цялата тази манипулация, като я захранваме с вниманието си и ѝ отделяме от енергията, с която бихме могли да свършим нещо полезно за някой друг и да изграждаме себе си.   Сякаш сами си купуваме билета за “зрелището” и сядаме на скамейките с “парче хляб”, за да гледаме. Жалко е, че по този начин се изпълват дните ни и сами пропиляваме времето, което ни е конкретно отброено.   Скоро в приятелски разговор, другият човек каза : “Вече сме долу на арената и самите ние сме участници в зрелището … ” Жалко е, когато го допускаме, а още по-тъжно е, когато не можем да видим сили в себе си, за са се измъкнем и сякаш ден след ден си казваме – “от утре”… За да искаме да избягаме е нужно да си вярваме, че можем да издържим на външния и вътрешен натиск на времето, в което живеем.   Къде намираме смисъла да издържим? Когато вярва, че не всичко свършва тук и сега, човек се мотивира да премине определения участък от пътя, давайки най-малко емоционални жертви. Когато разберем посланието, което Господ Исус Христос ни е оставил, обещавайки да ни осигури благодат през цялото време на пребиваването ни тук, ние намираме сили да се изправим при всеки “трус” и да потърсим нова светлина при всяка буря.   „Затова ние не се обезсърчаваме, но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни”  (2 Коринтяни‬ ‭4:16-18).‬ ‭   Господ е верен и е оставил всичките си насърчителни наставления … в Словото Си. Нека да ги търсим...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.