Фалшиви светлини

Ние сме в най-светлия месец от годината, време е за Празник, време е за светлините, време е да се почувстваме озарени и изпълнени с топлина. Това най-прекрасно време, понякога е “нежелано” или неразбрано за някои хора.  Доста често, ние, които разбираме стойността на празника, се чудим, обсъждаме и дори критикуваме онези хора, които сякаш не го усещат. 

Нека спрем за миг.

Месецът е Рождествен и ние празнуваме раждането на своя Спасител, идването на Исус (не новоизмислени или преекспонирани “герои”). Неговото наставление, насърчение и отдаденост са предадени за нас с думите “Обичай другия, както себе си.”  Какво по-добро време да обичаме онези хора, които се затварят в черупката си и се изолират в този прекрасен месец, отхвърляйки, отричайки всичко в него, сякаш да се “самозапазят” от … какво ? 

Ако и когато се замислим по темата може и реално да видим огромната болка, която този празник носи в сърцата на някои хора. Ако си дадем усилието и загърбим любимата си суета ще можем да дадем повод на доста изолиращи се от Рождеството хора да усетят истинската стойност на Този съкровен и свят за всички хора момент. 

Подготвяме се .. запалваме светлините, надипляме украсите, тичаме по магазините и сами в себе си сякаш палим любимата искра на празника. Красиво ни е в домовете, опитваме се да изпълним сърцата си с надеждата за често неразбраното бъдеще, но най-важното е да издигнем онази Светлина, която Исус запали в нас и остави във вечна яркост да ни огрява. 

Мисля си, че точно цялата тази светска суматоха от “коледни приготовления”, вероятно “отвръща” някои хора от празника. Тези, които са сами, тези, които са наранени, тези, които не биха могли да постигнат светските стандарти за “Този ден” – било от финансови, емоционални или социални дефицити. 

Дали, можем да ги разберем … вероятно трудно, защото сме повече от забързани да запалим собствените си светлинки и емоции, защото вероятно ние сме от онези, които “разбираме” и можем да преживеем Празника. Питам се, тогава, не е смисълът да се погрижим хората около нас да усетят нашата искра и да се почувстват обичани, желани и ценни!? Нали това ни завеща Исус, нали, ние Го честваме заради Неговата жертва и готовност за нас, заради това, че самият Той запали най-истинската и неугасваща Светлина – тази на любовта, която подхранва вярата ни!?

Моля се тази година, когато вадим коледните си светлинки и запалваме “искрата” вътре в себе си, в дома и семейството си, нека всеки от нас се погрижи част от нашите “искри” да достигнат до сърцата на хора, които поради някаква причина са в притъмнял период или са застинали някъде, там в марка на безнадежността. 

Моля се, нека направим нашите коледни светлини Истински, нека се погрижим те да се запалят и в други сърца и да носим топлината, която ще стопи целият фалш на момента.

Светските, бляскави опаковки, гирлянди и бенгалски огньове бързо ще изгубят блясъка си след празника, защото те са тленни и фалшифи, но Онази истинската искра, Светлината от Бог, тя ще гори вечно, когато успеем да ѝ направим место на завет от глупавата сиетня и фалшивата превзетост. Тя може да запали вечния огън на любовта в човека и да озарява общия ни път тук, тя има “сартификат” за истинност, подпечатан с Името на Исус.

Искрата в нашите сърца е запалена още с идването ни на този свят и макар много ветрове и течения по пътя ни да са отклонявали или затихвали нейната сила, тя все още тлее във всеки от нас. 

Нека си помогнем взаимно, за да усилим нейната яркост и покажем на света нейната сила. 

Бог е верен да ни укрепи и ще ни даде още от многото любов предназначена за нас и след празничния ден, когато отново ще сме в пътя на ежедневната рутина, тук и сега.