Къде е сърцето ни?

В Евангелието от Лука 12 глава Господ Исус Христос показва местоположението  на сърцето.   В настоящето време често свързваме сърцето предимно с емоциите, но този възглед е повърхностен. Колко често емоциите са завладяни от някаква песен, спомен или вълнение, но след това действията ни показват какво е истински важното за нас. Така според Писанието сърцето е онзи сбор от разум, чувства и воля и отвъд тях, който определя в крайна сметка какви решения взимаме.   Но Исус не се занимава с това, защото всичките Му слушатели знаят какво е сърцето. Той показва къде е сърцето. Не, не е отляво до белия дроб. Може да бъде или на земята или на небето.   Сърцето на богатия човек, който направи удара на живота си след богата реколта,  се интересува от това най-после да живее безгрижно – „яж, пий, весели се“. Макар да се трудеше здраво цял живот,  неговият копнеж беше просто да се забавлява и да се откъсне от стреса на труда и несигурността на успеха.   Вместо това Господ казва, че сърцето ни може да е на небето, ако не се безпокоим какво ще ядем и пием, какво ще облечем, ако не сме скъперници, когато някой има нужда от помощ, ако не живеем фокусирани върху обезпечаването на нашето малко царство и земна сигурност.   Сърцето на някои от слугите на стопанина беше в това да Го чакат да се върнат от сватбата, а на другите да свършат набързо задълженията си, за да се потопят в своя малък свят – да участват на слугнското парти или да заспят наситени и препили.   Сърцето на злия настойник, оставен от Господаря над дома Му, беше да се дразни на децата и да ги тормози и отблъсне, за да не му пречат на настойническите партите и забавления.   Вместо това Господ казва, че сърцето ни може да вложим в грижи за децата в дома на Господаря, да ги пазим, храним и поддържаме.   И така, според мястото на сърцето в нашето земно обкръжение се оформя разлом. Започвайки от най-близките – между син и баща, снаха и свекърва, майка и дъщеря. Двама срещу трима, трима срещу двама, във всяка общност, във всяка група, във всеки дом хората се разделят според мястото на сърцето им.   Защо е толкова важно къде е сърцето ни? Защото земята във всичките ѝ изражения – богатства, престиж, сигурност, лоялност, партита и забавления няма способността да съхранява даровете. Всичко на земята се похабява, изчезва, променя до безполезност, отчуждава. Никъде в 12 глава Исус не използва негативни думи, за да опише в какво се изразява земната локация на сърцето. Той говори за храна, питие, сън, веселба, облекло, безгрижие. Все добри неща, от които признава, че се нуждаем (ст.30). Освен биенето на децата, което е форма на краен егоцентризъм и отчуждение.   Но естеството на земните дарове не е такова, че да бъдат трайни, когато се стремим директно към тях. Начинът да бъдат за нас благословение, а не отрова е като поставим сърцето си в небето. Небето е навсякъде около нас – в любовта към по-малкия, към бедстващия, към Господаря, към Неговото царство и Неговия наратив за историята. Само в този контекст временната и подвеждащата природа на земните дарове се преобразява в неща, които се вписват в небсния ред.   Начинът да имаме земята е като поставим сърцето си на небето. Начинът да обичаме земното обкръжение, да сме му истински полезни, да се погрижим добре за земята е като поставим сърцето си в небето.   И така, къде е сърцето ни?