К. С. Луис – един необикновен християнин

На днешния ден през 1898 г. е роден апологетът с душа на поет Клайв Стейпълс Луис, известен на българската читателска аудитория с книгите "Обикновено християнство", "Хрониките на Нарния", Проблемът болка", "Великата раздяла", "Писмата на душевадеца" и "Космическа трилогия".

Луис е възпитаник на Оксфорд и по-късно преподавател в известния колеж. Луис е плодовит писател, чиито произведения и до днес вълнуват, вдъхновяват и предизвикат християни, атеисти и агностици по цял свят. 

В една наистина ранна неделна сутрин (далеч преди зазоряване), на 20 септември 1931 г., 32-годишният К. С. Луис, 39-годишният Толкин и 35-годишният Хюго Дайсън (първите двама преподаватели в Оксфорд, третият- преподавател в Рединг) се разхождали заедно по Алеята Адисън на територията на колежа Магдален в Оксфордския университет.  Времето им заедно започнало предната вечер, но разговорът им продължил до късно през нощта.  След като Толкин си тръгнал около 3 часа сутринта, Луис и Дайсън продължили да разговарят още час…

 Два дни по-късно (вторник, 22 септември) Луис разказва за това в писмо до своя дългогодишен приятел Артър Грийвс:

“Започнахме разговор за метафората и мита — но ни прекъсна силен прилив на вятър, който дойде толкова внезапно в спокойната топла вечер и обрули толкова много листа, които зашумоляха падайки, че си помислихме, че вали.  Всички затаихме дъх, двамата ми спътници попиваха опиянението от такова нещо почти както ти би го сторил. Продължихме разговора за християнството (в моята стая): един добър, дълъг, удовлетворяващ разговор, в който научих много: после обсъдихме разликата между любовта и приятелството – след което накрая се върнахме към поезията и книгите.”

Месец по- късно Луис отново пише за този разговор на приятеля си Грийвс:

“Това, което Дайсън и Толкин ми показаха, беше следното: че ако срещам идеята за жертвоприношение в езически разказ, нямам нищо против това; и също- ако срещам идеята за бог, който жертва себе си на себе си… концепцията ми харесва много и съм мистериозно развълнуван от нея: тази идеята за умиращия и възраждащия се бог (Балдер, Адонис, Бакхус) ме вълнува по подобен начин, стига да я срещна навсякъде, освен в Евангелията.  Причината беше, че в езическите истории бях готов да почувствам мита като дълбок и внушаващ значения извън моето разбиране, макар че не можех да преразкажа “това значение” в студена проза. 

Но!  Историята на Христос е точно истинският мит: мит, който действа върху нас по същия начин както другите, но с тази огромна разлика, че наистина се е случил.”

Години по- късно Луис пише поема, която е явно свързана с онези събития, брънка от пътя му обратно към Бога: 

Какво каза птицата в началото на годината 

К. С. Луис

Чух в алеята Адисън 

една птица да пее ясно:

Тази година лятото ще се сбъдне.  

Тази година.  Тази година.

Тази година ветровете няма да обрулят 

цвета от ябълковите дръвчета, 

нито липсата на дъжд

ще съсипе грахта.

Тази година природата на времето 

вече няма да ви смачква, 

а обещаните моменти, 

отивайки си, няма да ви предадат,

Този път няма да ви лашкат 

по утъпкана пътека –

насам-натам към есента, 

година, добавена към възрастта.

Тази година, тази година, 

както предсказват тези цветя, 

ще избягаме от кръговрата 

и заклинанието ще развалим. 

Били сте мамени често, 

но отворете сърцата си отново, 

Бързо, бързо, бързо, бързо!  – 

портите се отварят сега.

Превод: Пеги Бонова