Историята на празника Ханука

През 168 г. пр.Хр. Антиох ІV Епифан – владетел на Сирия, нахлува в Ерусалим и без особени затруднения го завладява. След като убива много хора и разграбва града, той се връща в Сирия.

Две години по-късно Антиох отново се завръща в Ерусалим със своята армия, отнасяйки се към евреите с голяма жестокост. Разрушава градските стени, опожарява най-добрата част от града и заграбва всички златни съдове и съкровища от храма, пречейки на евреите да принасят жертва и да се покланят. На всичкото отгоре осквернява олтара, като пожертва на него прасе и издига жертвеник на Зевс в храма. Евреите са принудени да спрат поклонението на израилевия Бог, да престанат да празнуват всички еврейски празници и им е заповядано да не обрязват повече синовете си. Хората, които се осмеляват да нарушат тези заповеди, са измъчвани, осакатявани, разпъвани или обесени.

Един еврейски свещеник на име Мататия събира голям въоръжен отряд и въстава срещу сирийците, преобръщайки езическите им олтари и убивайки тези, които приннасят жертва на тях. Той нарежда всички еврейски деца от мъжки пол да бъдат обрязани, след което бягат със семействата си в пустинята и заживяват в пещери. Сирийците тръгват да ги преследват и успяват да убият над 1000 души, изгаряйки ги в пещерите им.

След като ги предвожда в продължение на една година, Мататия се разболява и издъхва, оставяйки своя син Юда Макабей (Judas Maccabeus) като техен водач. Юда и братята му продължават да се борят срещу сирийците и през 164 г. пр.Хр. ги прогонват от страната. След победата Юда Макабей казва на еврейския народ, че Бог очаква от тях да отидат в Ерусалим, да очистят храма и да принесат жертви. Те отиват, възстановяват олтара и връщат святите съдове в храма.

Когато вече са готови да запалят светилника в храма (менората), успяват да намерят една друза (съдче за съхранение на олио или миро – б.пр.) с масло (олио), което да им стигне само за един ден. Поставяйки вярата си в Словото на Господа, евреите запалват менората и по чудо маслото не свършва. Светилникът продължил да гори по свръхестествен начин през всичките 8 дни, без да угасва, докато можели да приготвят още олио. Това е осемдневното Чудо на светлините, празнувано от евреите през всички години до днес като Празника на освещението на храма или празника Ханука.

Описаната история прилича на случката с пророк Илия, разказана в ІІІ Царе 17:10 – 16: „И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърваТой я извика и й каза:: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия. А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си. А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем. А Илия й каза: Не бой се! Иди и направи както каза; но омеси от брашното първо за мене една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, защото така казва Господ, Израелевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ даде дъжд на земята. И тя отиде да направи, каквото Илия й каза. Така тя, Илия и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия”.

Бог винаги има достатъчно и винаги промисля необходимото за тези, които Му се покоряват и слушат Неговия глас. Той е нашият Снабдител, Богът, Който промишлява.

Месията Йешуа – Царят на евреите и Спасителят на света, който проля Своята кръв за нашите грехове, празнуваше Ханука, според както четем в Евангелието на Йоан 10:22 – 23: „И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; и Исус отиде в Соломоновия притвор на храма”. Исус Христос е Светлината на света и Той е центърът на нашето внимание през този сезон на чудесата.

През първата вечер от празника Ханука, преди свещите на менората да бъдат запалени, се изговарят следните 3 благословения:

Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, asher kidshanu b’mitzvotav, v’tzivanu l’hadlik ner shel Hanukkah. („Благословен да Си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който ни освещаваш чрез Твоите заповеди и Си ни повелил да запалим светлините на Ханука”.)

Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, sheh-asa nisim la’avoteynu, ba’yamim ha-haim ba’zman ha-zeh. („Благословен да Си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който Си извършил чудесата за нашите бащи през дните на този празник”.)

Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, she-heh-cheyanu, v’kiy’manu, v’higianu la’zman ha-zeh. (Благословен да Си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който ни даряваш жизнено дихание и Си ни позволил да отпразнуваме днешния ден”.)

 

Как да запалим менората на Ханука

Първа вечер: Исая 60:19, Псалм 27:1

Втора вечер: Псалм 119:105, Псалм 130, Притчи 6:23

Трета вечер: Матей 5:16, Лука 11:30

Четвърта вечер: Лука 11:34, Деяния 26:18

Пета вечер: Йоан 1:4 – 5, 8:12, 12:35 – 36

Шеста вечер: Деяния 26:12 – 18

Седма вечер: Ефесяни 5:8 – 15, I Петрово 2:9, I Йоан 1:5 – 9

Осма вечер: Филипяни 2:14 – 16

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.