Камък върху камък няма да остане

„Камък върху камък няма да  остане“   Библейски източник: Матей 24:2:   А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.   Контекстът на тези думи на Исус е удивлението, което учениците изказват по време на Страстната седмица относно храмовия комплекс в Ерусалим, обновен и превърнат във внушително съоръжение при цар Ирод. Не е ясно какво предизвиква учениците да поставят този акцент върху внушителността на храма. Те не посещават Ерусалим за първи път заедно с Исус и вероятно бележката им е в контекста на някаква вътрешна динамика в отношенията им с Господ.   Матей разказва случката, след като предава една реч на Исус (цялата 23 глава), разобличаваща институционалната религия на Юдея, оглавявана от книжниците и фарисеите, която завършва с очакването Му да бъде отхвърлен от юдейския народ. И сякаш учениците с тази реплика за храма искат да Му покажат, че системата, срещу която се изправя, е твърде могъща и незаобиколима, за да бъде напълно отречена от Него.   В българския език фразата се използва като закана за радикална разправа. Това може да е отнесено към някоя институция, обвинявана в корупция и некомпетентност или в контекста на личен конфликт спрямо някаква сграда или  място, което е свързано със заплашваната страна.   Ако се върнем към библейския контекст, пророчеството на Исус се изпълнява буквално по време на Юдейската война 67-70 сл. Хр., когато храмът, както и целият Ерусалим съвсем буквално са напълно унищожени. Днес от целия храмов комплекс е запазена само т.нар. Стена на плача, която е изпълнявала функцията на укрепително съоръжение на храмовия хълм.    Днес трудно можем да си представим какво е означавал храмът за юдеите по времето на Исус. Но със сигурност той е давал увереност за непреходния характер на тяхната вяра и идентичност.   Така и в нашия живот има неща, които ни изглеждат вечни и чрез които ние се дефинираме кои сме в действителност. Думите на Исус и тяхното изпълнение не на последно място ни казват, че няма нищо вечно и непреходно извън самия Бог. Всички изглеждащи вечни и непоклатими неща са временни условности, които могат да се променят внезапно. Политически системи, законодателство, професия,  дом, свързаност с хора, здраве и благосъстояние. Това не ги прави маловажни и не бива да влияе на нашето отговорно отношение към тях. Но ни напомня, че всичко извън Бога и Неговото откровение в Божия син, е твърде несигурна основа на нашата идентичност и упование.