21 Април / Марк

прочит за деня: Марк 11-12 глава

НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПОВЕД

Един книжник запита Исус коя от всички заповеди е първа.

Исус отговори: Първата
е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа,
твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си
сила.“А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе
си.“

Този отговор развълнува книжника и той възкликна: Превъзходно, Учителю! Той беше удивен,
осъзнавайки, че колкото и праведни да са делата му, ако те не са водени от любов
към Бога и хората, си остават празни.

Исус ни учи, че има голямо значение дали спазваме закона, водени
от любов към Бог или за да ни видят хората и да подхраним чувството си за
себеправедност. Важни са не само делата , но и подбудите, които ни водят към тях.

А какво ни кара да обичаме Господа с цялото си сърце, ум,
душа и сила?

Не е ли на първо място разбирането, че Той ни е обикнал
първи, че толкова много е възлюбил света,
че е пожертвал своя Единороден син, за да не погине нито един, който вярва в
Него, но да има вечен живот. Че любовта Му към нас е вечна, неповлияна от
настроението Му.

Когато за първи път чух, че Исус е пожертвал Себе Си на
кръста, и то заради мен, сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.  Тогава осъзнах какво всъщност е истинската любов,
изначалната любов. Разбрах защо, макар и обичана от семейството си, все
чувствах празнина в себе си, като че нещо не достигаше в тази любов. Усещане че
не съм обичана се прокрадваше понякога в мен, с повод и без повод. В онзи ден
липсващото парче беше открито. А с времето, четейки словото, тази Негова любов
става все по-ясна и разбираема за мен! Осъзнавам, че всяко Негово действие е
мотивирано от любовта Му към всички нас.

Когато разберем колко сме обичани, най–естественият отклик е
да обикнем и ние. А когато обикнем Господа с цялото си естество, заповедта да
обикнем ближния както себе си и всяка друга заповед не изглеждат вече толкова
непосилни.

Не казвам, че никога повече няма да се ядосаме, разгневим,
подразним или разочароваме от хората. Нито, че няма да ни струва усилие да
пазим Божиите думи. Напротив всичко това ще продължи да присъства в живота ни,
НО, понеже сме обикнали Господа, ние ще бъдем водени в действията и постъпките
си от тази любов.

Как става това? Например, когато усетим в себе си неприязън
или друго подобно чувство към някого, вместо да мрънкаме или да се оплакваме
пред други хора,  ще започнем да се молим
за човека. В началото може би малко насила, но постепенно молитвата ни ще става
все по- пламенна и искрена, докато накрая 
усетим как любовта на Бог към този човек оживява и в нас. Неусетно мислите
и отношението ни към  човека ще се
променят и ще го виждаме през една по-различна перспектива – Божията…

В този момент вече ставаме не само слушатели, а и
изпълнители на Божието слово. И не само знаем най-голямата заповед, но я
преживяваме.

Николета Ботева