ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 5:43-48
ОБИЧАЙ…, а защо?
Проповедта на планината – 10
Ние сме християни към онези, които харесваме.
Фарисеи сме към онези, които не харесваме.
А към онези, които мразим – се държим като езичници.
„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“.
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само онези,
които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“
(Матей 5:43–48)
Продължаваме изучаването на Проповедта на планината, описана в пета глава на Евангелието от Матей.
С право тази глава може да бъде наречена
КОДЕКС НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО.
В нея Исус призовава Своите последователи към живот на по-високо духовно ниво от този на фарисеите – хора, които външно са спазвали Закона, но са пренебрегвали греховните нагласи на сърцето си. Тяхното убеждение Христос обобщава така:
„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ (Мат. 5:43)
Първата част от това изречение е пряк цитат от Стария Завет:
„…да обичаш ближния си както себе си“ (Левит 19:18).
Но в Писанието няма заповед: „мрази неприятеля си“.
Това допълнение е плод на народното предание – тълкуване, което постепенно се е превърнало във фарисейска доктрина и утвърден модел на поведение.
Думата „неприятел“ означава противник, враг, човек, който ни се противопоставя, мрази ни или съзнателно ни създава трудности. Това може да бъде всеки, който не споделя нашите ценности, убеждения или начин на мислене.
Ако се замислим, в живота ни има изобилие от такива „неприятели“ – религиозни, църковни, политически, икономически, национални, дори спортни. Хора, които не ценят това, което ние ценим, и не вярват в това, което ние вярваме. И сякаш съвсем естествено ги превръщаме в лични врагове – хора, недостойни за нашето внимание, камо ли за нашата любов.
Но Исус предлага напълно различен път:
„Обичайте неприятелите си
и молете се за тези, които ви гонят,
за да бъдете чада на вашия Отец,
Който е на небесата.“
Любовта често се възприема като емоция – като чувство.
И наистина, естествено е да сме емоционално привързани към близките си (макар че и това не винаги ни се удава). Но да изпитваме топли чувства към неприятелите си – това не е естествено.
Затова любовта, за която говори Христос, не е просто емоция. Тя е осъзнат избор.
Това е готовност да проявим загриженост към другия, като надмогнем личните си емоции, нараненост, его и желание за отплата. Това е способността да отговорим на нуждите на другия така, че и той да се почувства приет, уважен и обичан.
Как изглежда това на практика?
Изберете си някой от вашите „неприятели“ – съсед, конкурент, политически опонент или човек, който ви е наранил. Можете ли да приложите към него думите, които всички ние като християни обичаме да цитираме?
„Любовта дълго търпи и е милостива;
любовта не завижда,
не се превъзнася,
не се гордее,
не безобразничи,
не търси своето,
не се раздразнява,
не държи сметка за зло.“
(1 Кор. 13:4–5)
Нека се замислим за миг.
Така ли се отнасяме към онези, които са срещу нас?
Не!
И тук възниква честният въпрос:
Защо изобщо трябва да ги обичаме?
Нима имаме основателна причина?
Да!
И тази причина ни я дава Онзи, Когото наричаме наш Господ и Спасител:
„…за да бъдете чада на вашия Отец.“
Има само една истинска причина да обичаш враговете си –
защото принадлежиш на Божието семейство.
Защото си новороден.
Защото си дете на Небесния Отец.
Вашият коментар