ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 22:1-14

ХАЙДЕ НА СВАТБА!

„Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.” Матей 22:2

Винаги съм вярвал, че няма човек, който доброволно би отказал покана за сватбата на Агнеца в Небесното царство. Кой би пренебрегнал такъв зов? И все пак — оказва се, че не всички желаят да присъстват.
Защото не поканата определя отклика, а сърцето.
Интересите, приоритетите и отношението към Царя разкриват дали копнеем за Неговото тържество.

Не, Бог не е жесток. И не, Той не желае гибелта на никого. Напротив — както в притчата, всичко необходимо за небесния празник вече е приготвено. Трапезата е подредена. Мястото е готово. Жертвата е принесена.

Слугите продължават да обикалят — ден след ден — и да канят. Носят благата вест. Призовават. Умоляват. И често вместо благодарност срещат безразличие, надменност, дори враждебност.

Колко естествено е да ни се иска храмовете ни да се изпълнят с „достойни“ според човешките мерки — образовани, изискани, влиятелни, успели. Ала често именно те не откликват. И тогава залите, предназначени за „елита“, се изпълват с онези, които светът е пренебрегнал — бедните, отхвърлените, незабележимите.

Разочарова ли ви това?
Смущава ли ви?
Тревожи ли ви мисълта, че сред тях може да има „неподходящи“? Срамувате ли се от тях? Струва ли ви се, че небесното царство може да се „обезцени“ от човешкия си състав?
Недейте!

Достойнството на Царството не произтича от поканените, а от Царя.

И не допускайте мисълта, че Царят на царете ще снижи Своите критерии. Онези, които първи са били поканени, и онези, доведени от кръстопътищата, ще бъдат облечени в сватбарска премяна. А тази дреха не се купува, не се заслужава, не се изработва от човешки усилия — тя е дар от Царя. Той Сам се грижи никой да не пристъпи прага без подобаваща чистота, без преобразена същност.

Нека не се заблуждаваме — не говорим за обикновена сватба.
Става дума за Сватбата на Агнеца — тайнственото и славно съединение между Небето и изкупеното човечество.
И ние сме поканени – каква чест само!

Не позволявайте дребните грижи на всекидневието да заглушат този велик зов. Не отказвайте поканата, защото други са я отхвърлили. Не измервайте величието на празника според обкръжението си. Радвайте се на славата на Божия Син — Младоженеца. Неговата светлина придава сияние на всички присъстващи.

За бедни и богати, учени и прости, млади и стари — самото приближаване към този празник е преминаване „от слава в слава“. Неговият Дух работи в нас, за да ни въздигне към Неговата пълнота, към Неговия ръст, към Неговото достойнство.

И ако се вслушате внимателно, ще чуете гласа на Невястата.
Тя не шепне — тя зове
„Дойди!“
И всеки, който Го очаква с любов, нека отговори:
„Дойди, Господи Исусе!“