Евангелие по Лука, глава 19-в

ЗА КОГО СА СЪЛЗИТЕ НА ХРИСТОС?

„И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти!“ Лука 19:41,42

Почти всички художници, които рисуват на тема „Влизането на Исус в Ерусалим“ , Го изобразяват радостен, весел, доволен, със сърдечна усмивка, отговарящ на поздравите на ерусалимските жители… Евангелието обаче Го обрисува възседнал на ослица, кротък, смирен, тъжен и ПЛАЧЕЩ – така си Го представям и аз!

И съвсем основателно! Мисля си, че Бог въобще не може да бъде радостен според нашето разбиране за радост. Дори когато Исус казва, че „... има повече радост на небето за един грешник, който се кае…“ (Лука 15:7 ), Той не визира Бог, а ангелите (ст. 10) „има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“.

Странно ли ви е?

Но как Бог може да се радва с нашата преходна, невъздържана, сляпа, неинформирана радост, след като знае всичко?

Исус Христос, Синът Божии, Бог облякъл се в плът, е знаел всичко!
В същият този момент на влизане в Ерусалим, Той е виждал много повече от това, което учениците Му са виждали с плътските си очи. Исус е виждал греховете, нечестието и лукавството, в онези, които са Го приветствали. За Него не е било тайна, че същите тези уста, които са викали „Осанна!“, седмица по-късно ще викат „Разпни го!“.
Не, не! Той е знаел, че само минути по-късно, щом спрат са славословят, същите тези уста, те отново ще се върнат към обичайното си говорене – ще лъжат, ще сквернословят, ще огорчават и проклинат!
За Исус не са били скрити и идващите дни на насилие над жителите на Ерусалим. Виждал е обсадата градът, гладът, избиването на жителите му, разрушаването на храма, преследването на евреите през вековете и дори изтребването им в хитлеристките концлагери! Сигурно е виждал и ракетните удари над Украйна в наши дни, и разплаканите детски очи, и разделените семейства, и мъката им.

В онзи миг на славословие, Той е виждал и всичките умиращи от болести, глад и насилие по целият свят! Виждал е милиардите умиращи в грях, които за винаги ще бъдат отделени от Него в огненото езеро!

Все още ли си мислите, че Исус се е радвал на славословието им?

А на нашето славословие?

А дали Христос не е плакал и за нас?