Числа глави 27 и 36

Числа глави 27 и 36

24.07.2021 0 By Evangelsko.info

четиво с продължение
РАЗУМНИТЕ ДЪЩЕРИ…

„Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад…и казаха: Да изчезне ли името на баща ни от семейството му, защото не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни. Числа 27:1-4

Ето какво заповядва Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от семейството на бащиното си племе. По този начин никое наследство на израиляните няма да преминава от племе на племе; защото израиляните трябва да се привързват всеки за наследството на бащиното си племе… Числа 36:6-10

Тази история се развива в 27 и 36 глави на Числа и напълно съответства, но с положителен знак и поука, на притчата за „Блудния син“, разказана от Христос (виж Лука 15:11–32.)
За това аз съм я озаглавил „Разумните дъщери“.

Целта и на двете истории е ние да се научим да ценим и пазим духовното и материалното си наследство!

Дъщерите на един човек, който е загинал при прехода в пустинята, поискали от Мойсей наследството на баща си, което им се полагало. Според традицията до този момент, наследство се е полагало само на родените в семейството синове, но този човек е имал само дъщери. А се е очаквало всеки момент „обещаната земя“, към която израилтяните са вървели 40 години, да бъде завладяна и разпределена между племената, и след това да бъде раздадена на семействата. Имало е опасност, дъщерите на този човек да не получат наследство. Това е и причината те да поискат справедливо решение от Мойсей:

Дай на нас наследство между братята на баща ни…

Това са били наистина разумни дъщери и е похвално, че те са поискали наследството си. Бог дава откровение на Мойсей, че това е справедливо и че той трябва да им отреди полагащият им се дял.

До тук, тази история прилича на притчата за „блудния син“, който поискал, а след това разпилял наследството на баща си. Разликата е, че дъщерите на този старозаветен човек не са разпилели, а са запазили наследството на баща си.

Тук изниква един казус, с който и ние трябва да се съобразим!

Наследството на тези дъщери не е било само тяхно…

То е било част от цялото наследство на племето им. За това останалите членове на това племе са искали гаранции, че полученото наследство от „разумните дъщери“ няма да бъде загубено от общото им наследство, след като те се омъжат.
И това е била истинската опасност!
Ако те бяха взели мъже, които не са от тяхното племе, наследството им е щяло да премине в друго племе или не дай си Боже в ръцете на някое от езическите племена. С Божие откровение и премъдрост този проблем и бил решен така:
Ако тези дъщери искат да запазят наследството си,
те е трябвало да се омъжат за мъже от своето племе
и „разумните“ дъщери точно това са направили!

Целта на тази история записана в книга Числа е била:
Израиляните да се привързват всеки към наследството на бащиното си племе!

Ето и поуката за нас, които живеем не по закон, а по благодат…
Ние също имаме наследство, при това не само онова „неоскверняемо и нетленно„, което в Небесата се приготвя за нас от Христос. Ние имаме и тук на земята духовно и материално наследство. Наследие, което духовните ни предци и бащи, които са повярвалите преди нас в Христос и са отвоювали. Превземали са духовни територии, благовествали са, събирали са и са градили във вярата и в служението си за да го предадат на нас. Това е наследството, в което ние сме навлезли с първите стъпки на вяра. Това наследство обхваща не само изградените църковни сгради, църковни общности и отделни вярващи. То обхваща и установената изповед на вяра, установени духовни практики, започнати духовни служения, практики и изградени духовни устои в страната ни.

Разбира се, че много от съвременните християни смятат, че всичко започва от тях, но това не е така. Преди тях и преди нас, и преди тези, които бяха преди нас, и преди тях, и преди, преди тях е имало патриарси на вярата, които са приели и предали наследието, което ние сме наследили. Ако бихме могли да проследим тази връзка още по-назад във времето, бихме стигнали до апостолите попили вярата си от Христос.

Възможно е да не харесваме тези, които са били преди нас и от които сме получили това ценно наследие. Възможно е, но те успешно са го получили, опазили, умножили и са го предали на нас.
Сега е нашия ред да направим същото!
Ще се справим ли?

Смятате ли, че тези, които идват след нас ще ни харесват?