Бракът е любов на дело – интервю с Нина и Даниел Топалски

Скъпи читатели, днес имаме честта да разговаряме с д-р Даниел и д-р Нина Топалски от Плевен. Даниел завършва Юридическия и Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е доктор по богословие и пастир на Методистката църква в град Варна, както и суперинтендант на Евангелска методистка епископална църква в България. Нина завършва Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Тя има докторска степен по български език. Редактор е на ежедневното молитвено ръководство „Духовна манна“. Преподавател по български език и литература. 

Даниел и Нина сключват брак през 2002 година. Имат една дъщеря Анна, която е на 17 години. 

ЕВ: В България празнуваме поне няколко празника на семейството в годината, а от 11 години вече честваме и Седмица на брака. Кое прави семейната институция толкова специална?

Семейство Топалски: Човекът е сътворен от Бога за общение. За него не е добре да бъде сам. Самотата на Адам не може да бъде преодоляна, докато пред него не е изправена Ева, която е кост от костите му и плът от плътта му. В библейския еврейски език тази връзка помежду им е изразена недвусмислено – жената е наречена ‘ishshah, защото е взета от мъжа (‘ish). Семейството е общност, в която човек се учи на общение – преодолява своя егоизъм, научава се да поставя другия преди себе си, учи се каква е истинската природа на любовта. 

Ето защо за нас семейството е преди всичко общност, а не толкова институция, въпреки че семейната общност е институционализирана в човешката история относително рано. Важността на семейната общност се определя от това, че тя е отговор на изначалното човешко призвание да бъде битие за общение. Тя е общност на любовта, която дава своите зрели плодове в зачеването, раждането (осиновяването) и отглеждането на децата. Те не позволяват семейната общност да се изроди в една изолирана и самодостатъчна двойка. Пълнотата се осъществява в появата на трети, към когото ще бъде насочена общата любов на двамата. Да не забравяме, че човекът е сътворен по образ Божи. 

ЕВ: Предстои ви да отпразнувате 20 години заедно. Какво научихте през това време един за друг и един от друг?

Семейство Топалски: Научихме, че не сме лесни характери, но това съвсем не беше изненада за нас. Тук се сещаме за едно стихотворение на Дамян Дамянов, от което ще цитираме само началото: 

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота – ни лесен, ни лек –

вече ми втръсна от лесните хора.

Независимо от всички трудности, които неизбежно се появяват в хода на семейния живот, диалогът продължава. Тъй като вече не можем да живеем един без друг, всеки проблем намира своето разрешение. 

ЕВ: Даниел дълги години е лидер на цяла деноминация и освен това служи на интернационално ниво. Как се отразява подобна отговорност на семейството предвид голямата заетост?

Семейство Топалски: В Методистката църква пасторът и неговото семейство отиват там, където епископът реши да ги изпрати. Варна е третият град, в който живеем и работим. Тази практика изправя всяко семейство пред множество предизвикателства, но най-големи са те за децата. Възрастните се приспособяват по-лесно. 

Множеството ангажименти от най-различен характер (национален и международен) изискват изграждане на една по-стриктна дисциплина по отношение на времето. Положително е, че в Методистката църква лидерските функции се упражняват само в рамките на определен срок. Това дава възможност за почивка и повече време за семейството. 

ЕВ: Вие имате една красива дъщеря, която е тийнейджър. Как се променят взаимоотношенията в брака, когато се появи детето и още повече, когато е само ЕДНО? Пита Ви една майка, която също има само една дъщеря. 🙂

Семейство Топалски: Вече споменахме, че не сме хора с лесни характери. Това се проявява особено в отношенията с дъщеря ни, в различните подходи, които имаме към нея. Тийнейджърът се бунтува, иска да утвърди своята индивидуалност, да се разграничи от родителите си. Това е истинско изпитание за нашето търпение, но проявяваме разбиране. Обичаме дъщеря си и се радваме, че отношенията ни с нея са много открити. Искаме най-доброто за нея и сме готови да ѝ предоставим достатъчно свобода за важните избори, които предстоят. 

С раждането на детето съпрузите порастват. Те вече не са само нечии деца, самите те стават родители – баща и майка за някой друг. Тогава човек започва да разбира, че истинската природа на любовта е винаги жертвена. 

ЕВ: Какво се промени в брака ви по време на пандемията и принудителния престой у дома? Какво ново научихте за семейството?

Семейство Топалски: Не бихме казали, че при нас настъпиха някакви съществени промени. Прекарахме повече време заедно и още веднъж се убедихме, че това е нещо важно, което трябва да се случва и след края на ограниченията. Понякога се нуждаем от принудително спиране на ежедневната динамика, за да обърнем отново внимание на важните неща в живота. 

ЕВ: Не може да не сте чували сентенцията „Зад всеки велик мъж стои по една силна жена“. Как бихте го коментирали?

Семейство Топалски: Силно резервирани сме към валидността на подобни сентенции. Не страдаме от мания за величие или сила. Напоследък в протестантските среди наблюдаваме една тенденция всички пасторски съпруги да стават пастори едва ли не по право. Не искаме да даваме крайни оценки на тази практика, но за нас тя е най-малкото непонятна и проблематична. Не бихме желали да определяме кой е велик и кой е силен в нашия брак. За нас е важно, че сме заедно и всеки върши това, за което е призван и подготвен. 

ЕВ: Вие сте духовни служители, които държите на библейските принципи. Какво бихте искали да оставите като духовно наследство на детето си, което то да предаде нататък в следващите поколения?

Семейство Топалски: Думите в случая са излишни, остава само личният пример. Надяваме се, че сме показали на дъщеря си какво означава да обичаш и да бъдеш обичан. Това е най-важното.