След това, което мина

Предишната част можете да си припомните тук.

 

Съюзът на Петдесятните църкви наброяваше около 38-39 църкви с опасност да бъдат заключени. Сега наброяват повече от 500 в цялата страна. Искаме да няма бели петна в България. Във всяко сели…

След това, което мина

След това, което мина

След това, което мина Предишната част можете да си припомните тук.   Съюзът на Петдесятните църкви наброяваше около 38-39 църкви с опасност да бъдат заключени. Сега наброяват повече от 500 в цялата страна. Искаме да няма бели петна в България. Във всяко селище - църква на Христос. Така и съюзът на Божиите църкви и другите Евангелски движения.   След промяната през 1989 г. на 10 ноември хората тръгнаха свободно към църквите. Имаше един полъх на съживление. Лично аз вярвам, че онова, което Бог е говорил за България, все още не се е изпълнило. Едно седмократно движение на Божия Дух, което ще обхване цялата ни страна и ще се излива върху всяка плът.   Около 1992-93 г. се движих по една от главните улици на Пловдив. Бях застигнат от движението на Светия Дух, усетих Го и се заслушах: „Можеш ли да повярваш," каза Той, „че една цяла църква могат да стана работещи за Бога?" Отговорих: „Не съм чувал такова нещо. Не зная, Господи".   Докато размишлявах, Той дойде отново: „Можеш ли да повярваш, че един цял град може да стане работещ за Бога?" „Боже, Ти знаеш, такова нещо не зная, не съм чул?"   Продължих да се движа и за трети път чух: „Можеш ли да повярваш, че една цяла страна може да стане работеща за Мене?" „Това пък въобще не мога да го побера, Господи!" казах.   Бог набира скорост в изпълнение на Своите обещания и един ден ще осъмнем под Божия облак на благословение, което е, че Бог ще ожъне жетвата за Своя хамбар. Исус казваше: „Ако житното зърно не умре, то си остава самотно."   Понякога, когато минавам през селища, където съм бил арестуван или изгонван заради Евангелието и чувам, че там има църква, аз зная защо е това. Бог изпълнява Словото Си.   Преди две-три години бях поканен от някои вярващи в църквата, в която бях започнал, където се засили гонението срещу мен. Когато влязохме в залата за богослужение един голям мъж стана до вратата и ме очакваше.    След като пристъпих няколко крачки напред, той ме сграбчи в прегръдките си и плачейки казваше: „Брат Младене, не ме ли познаваш, аз съм човекът, който те арестуваше и карай към Държавна Сигурност. Аз повярвах с целия си дом. Брат, можеш ли да ми простиш?"   Бях шокиран от моя Бог. Аз също го прегръщах. Това бях забравил; радвах се, че Бог го беше спечелил. През цялото време докато проповядвах, той плачеше от умиление. На тръгване той още по-здраво се вкопчи за мен. Неговата жена минаваше покрай нас. Тя говореше: „Брат Младене, притисни го здраво за да разбере, че си му простил."   Сега отчасти виждаме относно миналото, а какво ли ще видим оттатък, когато пристигнем в Неговата слава. Някои дела идват предварително, други - отпосле.   „Защото без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда  при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят." Евреи 12:6.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.