Псалом 118

Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД. 

Тема и структура на псалома

“Този псалом няма заглавие, не е споменато и името на автора. Това е най-дългият псалом, което достатъчно го отличава от другите. По обем той се равнява на двадесет и два псалома със средната дължина на Песните на възкачванията. Той е не само дълъг, но се отличава и с широта на мисълта, дълбочина на смисъла и сила на чувството. Той прилича на небесния град, който е четвъртит и височината и широчината му са равни (Откровение 21:16 – бел. прев.). Мнозина незадълбочени читатели мислят, че този химн е еднообразен и изобилства от повторения и излишъци, но това се дължи на повърхностния поглед. Онези, които са изучавали този псалом, обръщайки внимание на всеки негов ред, са били удивени от разнообразието и дълбочината на мисълта. Използвайки само няколко думи, авторът е изразил много мисли и комбинации от значения, които показват доброто му познаване на темата и находчивостта на неговия осветен ум. Той никога не се повтаря, защото дори да използва сходни изрази, те са поставени в нова връзка, придобивайки друг интересен нюанс на значението. Колкото повече изучаваме този псалом, толкова по-разнообразен става той. Както онези, които пият вода от Нил, й се наслаждават все повече с всяка следваща глътка, така и този псалом става по-цялостен и завладяващ, колкото по-често го четем. В него няма излишни думи; този съд е препълнен с новото вино на Царството. Колкото повече се вглеждаме в това огледало на благочестивото сърце, толкова повече виждаме в него. На повърхността то е спокойно като стъкленото море пред вечния престол, но в дълбините си съдържа огнен океан и онези, които благоговейно се вгледат в него, не само ще видят сиянието, но и ще усетят топлината на свещения му пламък. Той е натоварен със свещен смисъл и е толкова тежък, колкото и обемист. Неведнъж, докато сме го изучавали, сме възкликвали: “О, каква дълбочина!” Тези дълбочини обаче, както добре и мъдро е казал Августин, са скрити под привидната простота и това прави тълкуванието още по-трудно. Неяснотата е скрита под воал от светлина и затова я откриват само онези, които сериозно се вглеждат не само в буквата, но и вникват в същността.

Псаломът е структуриран по азбучен ред. Осем стиха започват с една буква, а другите осем – със следващата, и така целият псалом преминава през всичките двадесет и две букви на еврейската азбука. Освен това в псалома има множество смислови контрасти и други литературни техники, които са били много популярни сред древните източни поети и които са много подобни на тези, които нашите поети от миналите векове често са използвали. По този начин Святият Дух е благоволил да говори на хората във форми на речта, които привличат вниманието и помагат за запомнянето на текста. Изказът му често е прост и изящен, но без да пренебрегва използването на по-особени фрази, ако по този начин може по-добре да бъде предаден смисълът на поучението. Исак Тейлър прави следния добър извод: “Строго погледнато това съчинение е обусловено от личния опит на автора, но в него се говори за духовен живот и представя вечни истини. Това е поучение, изпълнено със смисъл, за онези, които са готови да го приемат. Подчиняването му на по-свободни начини на изразяване и адаптирането му към по-лесно възприемане от един по-незрял човешки ум по никакъв начин не поврежда или възпрепятства предаването на божественото откровение.”

Някои съвременни библейски изследователи са склонни да отричат авторството на Давид на колкото се може повече от псалмите. Тъй като тези критици обикновено са със съмнителни богословски възгледи и скептични към всичко духовно, аз съм склонен да приема противоположното мнение по въпроса поради естественото подозрение към всичко, идващо от такава посока. Аз вярвам, че Давид е написал този псалом. Той е Давидов по тон и изказ и в много отношения съответства на личния опит на Давид. Един от моите учители наричаше този псалом “джобната книжка на Давид“ и аз съм съгласен, че това е дневник на царя, писан по различно време през целия му живот. Не, няма да дадем този псалом на врага. “Това е Давидовата плячка” (Първо Царе 30:20 – бел. прев.). След дълго четене на даден автор човек опознава стила му и придобива известна проницателност, с която разпознава творбите му, дори ако името му е скрито. Аз съм уверен, че Давид е написал този псалом, да, той е изцяло негово дело.

Единствената тема на този псалом е Божието слово. Псалмопевецът разглежда тази тема от различни гледни точки и по различни начини, но рядко пропуска да спомене словото на Господа във всеки стих, наричайки го по един или друг начин; а дори и в онези стихове, където то не е назовано, темата продължава да присъства. Този, който е написал тази прекрасна песен, е познавал много добре книгите от Писанието, с които е разполагал по онова време. Андрю Бонар разказва за един обикновен фермер християнин, който три пъти прочел Библията, размишлявайки над нея. Точно това е направил псалмопевецът – той е преминал от четене към размишление. Подобно на Лутер, Давид е разтърсил всяко плодно дърво в Божията градина и е събрал златни плодове от него. Според Мартин Бус повечето хора “четат Библията като крави, които стоят в гъстата трева и тъпчат под краката си най-хубавите цветя и билки”. Опасявам се, че твърде често правим така. Това е недостойно отношение към боговдъхновените страници. Нека Господ да ни пази от такъв грях, докато четем този безценен псалом.

Наблюдава се явно развитие на мисълта. Първите стихове оставят впечатлението, че авторът е бил младеж, докато много от по-късните думи в псалома биха могли да принадлежат на по-зрял и мъдър човек. Всеки стих обаче е плод на голям опит, внимателно наблюдение и задълбочено размишление. Ако не Давид е написал този псалом, тогава трябва да е живял друг вярващ, който е имал неговия начин на мислене, обичал е псалмопението като него и е бил също толкова горещ любител на Свещеното писание.

Най-добре ще можем да разберем тази свещена композиция, когато вникнем в нейната тема. За целта би било добре да го запомним наизуст. Дъщерята на Филип Хенри пише в дневника си: “Напоследък се постарах да науча наизуст Псалом 118 и постигнах известен напредък в това отношение”. Тя е била разумна и благочестива жена. След като сме направили това, трябва да се замислим за пълнотата, неизменността, яснотата и сладостта на Божието слово, тъй като подобни размишления ще събудят в нас гореща любов към него. Каква чест е оказана на човешките същества, на които вечният Бог е благоволил да напише писмо със собствената Си ръка! Каква пламенна отдаденост, какво усърдие в писането са необходими, за да бъде създадена достойна възхвала на Божието слово! Ако някога е излязла такава изпод перото на човек, то това е този 118-и псалом, който може да бъде наречен монолог на святата душа пред разтворената Библия.

Тази свещена ода е една малка Библия, Свещеното писание в миниатюра, негово обобщение, Божието слово, пренаписано в святи чувства и действия. Блажени са онези, които могат да прочетат и разберат тези свещени мисли, за тях те ще бъдат като златните ябълки на Хесперидите и ще разберат, че този псалом, като цялото Писание, възхвалявано от него, е същински перлен остров, или още по-добре, градина с най-прекрасни цветя.”

(из “Съкровищницата на Давид” от Чарлз Спърджън)

Пълни коментари на Псалмите от Чарлз Спърджън можете да намерите тук – www.facebook.com/PsalmiBiblia/

Ако имате желание да изучавате Библията или да прочетете всички Псалми, но все още не разполагате с книжно копие на Свещеното писание, можете да си закупите от тук https://bit.ly/3rDCOcN.