Бракът е единство и саможертва – интервю с Йордан и Йоанна Тодорови

Скъпи читатели, запознайте се с Йоанна и Йордан Тодорови от ЕПЦ „Св. Троица“ Пловдив и техните прекрасни деца, Кристиан и Мия. Те имат сърце за хората, които се борят със зависимости и са отворени, за да служат сред тях. Йордан е включен в мъжка група, която служи в затворите в помощ на лишените от свобода, за да споделя там Благата вест. Йоанна е маникюристка, а Йордан работи в областта на транспорта.   ЕВ: Скъпи Йоанна и Йордан, благодарим ви, че приехте да се включите в Седмицата на брака с това интервю. Моля ви, разкажете ни вашата приказка! Как станахте семейство?   Йордан: Благодарим за поканата. На този въпрос ще предоставя възможността да отговори по-добрата половинка в нашето семейство, за да може да си го представите като на кино 3D. За нашия стаж като семейство, който е ежедневен и няма отпуски.   Йоанна: Благодарим за поканата. Ние се запознахме през 2012 година, когато аз се завърнах в България след 8 години живот в Испания. С Данчо имаме едно и също минало. И двамата в младежките си години бяхме поробени от зависимостта към наркотиците, поради което взехме решение да потърсим изход от проблема в един християнски център. Там Господ Исус Христос преобърна живота ни на 180 градуса.    Като хора, излезли от пропастта на зависимостите, ни беше ясно, че най-добрият пример за човек, изпаднал в даден порок, е да му помогне някой, който е бил като него, но сега е променен. Убедени сме, че за всеки има надежда за нов живот в Исус! Затова и двамата (макар да не сме се познавали тогава), взехме решението да останем и доброволно, водени от Божията любов, да служим на хора с такъв тип проблеми. И така, това наше служение сред наркозависими продължи 8 години.    След като се прибрахме в Пловдив, се запознахме покрай общи приятели младежи в църква и докато общувахме, Бог винаги потвърждаваше Словото Си, което бяхме чели или слушали и ни показваше, че сме един за друг. След 6 месеца се оженихме!   Това е доста кратък период, но навярно, понеже вече бяхме на зряла възраст - аз на 28, а той - на 30 години. Фактът, че животът ни е бил толкова сходен, с еднакво минало и едно и също служение години наред, имахме чувството, че се познаваме отдавна!      ЕВ: Библията казва, че в брака двамата стават едно. Какво се изисква, за да стане тази теория истина в ежедневието?   Йордан: За да стане това истина, а не само теория, е необходимо в живота и сърцата на двамата съпрузи да има любов, уважение и прошка, а не както е модерно в сегашно време да се казва: Всеки трябва да прави компромиси.    Любовта в брака не е нещо, което се случва само веднъж, а нещо, което се гради и поддържа през годините. За да може „двамата да са едно“ и тази истина да става реалност в ежедневието, трябва активно да се работи върху взаимоотношенията, основани на любов, уважение, комуникация, саможертва и отдаденост. Когато живеем с тези принципи, нашият брак е пример за истинско единство и взаимна подкрепа.    Изисква се ходене заедно в Пътя на Христос, независимо от това през какви планини и долини трябва да преминем като семейство, въпреки всички изпитания и проблеми или радост и щастливи моменти. Понякога бракът е изкачване, друг път е спускане, но заедно с Бога, Който ни води и държи в ръката Си преминаваме през всичко това с благодарност. Като имаме тази увереност,че всичко съдейства за добро за тези, които обичат Бога и които са призовани според Неговото намерение.    Йоанна: За да станат мъжът и жената едно цяло е важно не просто да гледат в една посока и да имат обща цел, а наистина Бог да бъде този, Който е издигнат в семейството! Това е една институция, която е създадена от Бога и ако Той е издигнат, тогава тройното въже наистина не може да се скъса.   ЕВ: Божието слово споменава, че семейството е благословение, когато мъжът и жената отглеждат набожно потомство. Какви са предизвикателствата, които срещате до момента в отглеждането на вашите деца?   Йордан: Благодарим на нашия Небесен Татко за децата, които ни е подарил. Имаме син, на име Кристиан и дъщеря Мия, които са родени в Норвегия и в момента са съответно на 10 и 8 години. Едно от предизвикателствата, което имахме, беше точно това след 8 години живот в Норвегия да се завърнем във България. Направихме го именно заради децата, понеже искахме да имат добра и стабилна духовна среда и вярващи приятели. Нашият копнеж и молитва е да може децата ни да познаят, приемат и следват Христос. Преди известно време нашият син ми зададе един въпрос: „Тати, семейството ли трябва да е на първо място?“ И аз му отговорих, след като се позамислих: „Бог трябва да е на първо място!“ След което той ме матира и ми припомни: „Ами да, нали Той ни е Небесен баща и с Него сме от едно семейство!“   Йоанна: Предизвикателствата са големи, тъй като виждаме, че нашият неприятел се бори със зъби и нокти да разруши семейството. На първо място се опитва да разруши съюза между мъжа и жената, ако не успее, се насочва и към децата. Най-съкровеното ни желание е да видим децата си в Божия път, с желание да Му служат.   Вярвам, че живеем в последни времена. Животът много се промени и беззаконието нарасна. Децата ни нямат нищо общо с това, което бяхме ние като малки. Имаме нужда от мъдрост и водителство от Бога как да ги възпитаваме и да бъдем този добър пример, за да покопнеят и те да имат това, което ни движи и нас!    Словото в Притчи 22:6 казва да възпитаме децата си отрано в пътя, в който трябва да ходят. Това е едно доста осведомено поколение и често виждаме трудности как да действаме в дадени ситуации. Издигаме ги пред Бога и разчитаме на Неговата благодат. Те са Негови деца и често пъти, когато ние не можем да достигнем до тях, Той може!    Макар че нашите деца са още малки - на 8 и 10 години и все още не сме усетили толкова сериозните предизвикателства. За нас е важно всяка вечер след вечеря да имаме време, в което да прекараме четиримата заедно преди да си легнем. Това е така, откакто са се родили и засега успяваме да го поддържаме. Вярвам, че и когато станат тийнейджъри, Бог ще ни помогне да продължим!      ЕВ: Как се променя връзката между съпрузите с порастването на децата?   Йордан: Мисля,че връзката се променя дотолкова, че по-скоро идват различни етапи и периоди, през които преминаваме и израстваме заедно като съпрузи. Важно е да има открит диалог между нас, за да можем да се справим с тези периоди и да запазим здравата си връзка като семейство. В началото, когато децата са малки, фокусът често е върху тях. Когато децата започнат да порастват и да стават по-самостоятелни, съпрузите често се стараят да намират повече време един за друг.    Йоанна: Със сигурност връзката се променя, тъй като най-малкото начинът на живот също се променя заради различните етапи, в които се намират децата. За нас е важно да има добра комуникация за всичко, през което минаваме като семейство. Важно е да се знае какво влага Бог в сърцето на партньора за дадената ситуация и времето, прекарано заедно в молитва, за да поддържаме духовно единство!      ЕВ: Доколко е важна ролята на църквата в изграждането на семейството, когато съпрузите са посветени християни?   Йордан: Ролята на църквата за изграждането на семейството е изключително важна, понеже вярващите семейства са част от тялото Христово, събранието. Те са църквата. Когато се събираме заедно в Христовото име, за да Го хвалим, за да представяме нашите духовни и физически нужди, за да се молим един за друг, за да се нахраним с Божието слово, ние се изграждаме и растем, и като семейство, и като общност. Тогава можем да усетим силата на единството, при все че сме различни в присъствието на Бога и да бъдем участници в Него, а не само зрители или слушатели пред екраните. Живата връзка е тази, в която сме заедно. Духът се движи и работи във всяко сърце и ни уверява,че сме деца на добрия Небесен Баща.   Църквата е нашето духовно семейство и е важно да издигаме Христос и да сме свидетели за Него, за може и други да погледнат към Спасителя - да повярват, да се обърнат и това духовно семейство да се увеличава.    Йоанна: Изключително важна е Църквата Христова! Да имаме общение с други вярващи семейства за нас е не само благословение, но и необходимост! Затова да се изграждаме един друг, да си носим товарите, да се подкрепяме в молитва и да се насърчаваме в това колко е верен Бог. Често се случва, когато преминаваме през някакви трудности да споделим с близки приятели и като семейства да се молим или постим едни за други. Когато Бог даде отговор имаме повод да се насърчаваме в Него!    Да можем да бъдем част от тялото Христово е изключителен дар. Благодарни сме на нашия Господ за нашата църква, ЕПЦ „Св. Троица“, Пловдив, където служим. Нашата църква е едно благословено място, където можем да общуваме с братя и сестри, където собствените ни деца да получават внимание и грижа, обучение в Неделното училище. Благодарни сме за духовната храна, която получаваме, за да можем и ние на свой ред да се грижим за хора в нужда.   ЕВ: Споделете любим библейски пасаж или цитат от книга, с които да мотивирате читателите в техния семеен живот?   Йордан: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло от Неговата плът и от Неговите кости. "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът". Тая тайна е голяма; но аз говоря <това> за Христа и за църквата. Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.“ ‭‭Ефесяни‬ ‭5‬:‭25‬-‭33‬   Бъдете благословени и нека нашият скромен опит да бъде за Божията слава и да послужи на Неговото намерение в това поколение.   Йоанна: Ще споделя с вас стиха от нашата сватба. Това е Псалм 126:3: Господ извърши велики неща за нас,от които се изпълнихме със радост.   Сега след 12 години брак Господ продължава да работи в живота ни и да ни изпълва със Своята радост! Бъдете благословени!