Псалом 139

Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД.

Тема и структура на псалома

“Този псалом правилно е поставен след Псалом 138 и толкова логично го следва, че двата могат да бъдат четени заедно, без да се прави прекъсване между тях. Нарушаването на реда, в който псалмите следват един след друг, може сериозно да навреди на целия Псалтир, въпреки че някои съвременни „мъдреци“ предлагат именно това. Този псалом може да се нарече “Плачът на една преследвана душа”. Това е молитвата на вярващия, който е постоянно преследван и е заобиколен от коварни врагове, жадуващи неговата гибел. Давид беше преследван като “яребица в планините” (1 Книга на Царете 26:20, БЛБ’2001 – бел. прев.) и рядко получаваше миг почивка. Той моли Еова за защита и този призив постепенно прераства в страстно изобличение на непримиримите му врагове. Давид подправя тази своя молитвена жертва със солта на вярата, заявявайки ясно и категорично пълното си доверие в Господа като Защитник на потиснатите и негов собствен Бог и Закрилник. Малко кратки псалми съдържат такова голямо богатство от скъпоценна вяра. 

“За първия певец”. Авторът поверява този сериозен псалом на първия музикант, защото не иска той да остане неизпят или да бъде изпълнен небрежно. Такива изпитания и такива избавления заслужават да бъдат запомнени като славни прояви на Божията доброта. Всеки от нас има свои специални песни, които сърцата и устните ни трябва да пеят по най-добрия начин. И разбира се, ние ще ги принесем на Господа не чрез кого да е, а чрез “първия певец”. 

“Псалом на Давид”. Епизодът от живота на Давид, когато той влиза в контакт със Саул и Доик, най-добре обяснява съдържанието на този псалом. Няма съмнение, че той е написан от Давид по време на неговото изгнание, докато се е намирал в опасност. Емоционалният изблик в края на псалома е много характерен за Давид, който влага цялата си душа във всичко, което прави. Все пак трябва да се отбележи, че по отношение на враговете си той често говореше невъздържано, но въпреки това действаше хладнокръвно, тъй като не беше отмъстителен човек. Той не таеше злоба към неприятелите си, а справедлив гняв. Той предвиждаше, предсказваше и дори призоваваше за справедливото Божие възмездие над горделивите и нечестивите, но въпреки това не се възползваше от възможностите да отмъсти на онези, които му бяха причинили зло. Може би молбите му към великия Цар са охладили гнева му и са му помогнали да се откаже от идеята за уреждане на сметките чрез някакъв личен акт на насилие. “На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римляни 12:19, БЛБ’2001 – бел. прев.). Тогава, когато беше най-наранен от незаслужено преследване и злобна лъжа, Давид се радваше да положи случая си в подножието на Божия престол, поверявайки го на Царя на царете.“

(из “Съкровищницата на Давид” от Чарлз Спърджън)

Пълни коментари на Псалмите от Чарлз Спърджън можете да намерите тук – www.facebook.com/PsalmiBiblia/

Ако имате желание да изучавате Библията или да прочетете всички Псалми, но все още не разполагате с книжно копие на Свещеното писание, можете да си закупите от тук https://bit.ly/3rDCOcN.