Богословски речник „Б“

В този речник са включени значенията на някои от най-чес­то срещаните духовни, религиозни, окултни и езически термини, което се надявам да бъде от помощ на тези от вас, които се сре­щат с тях без предварително да са имали обстойни познания. Един път в седмица ще бъдат публикувани подбраните термини по букви. Ще бъда благодарен на…

Богословски речник „Б“

Богословски речник „Б“

В този речник са включени значенията на някои от най-чес­то срещаните духовни, религиозни, окултни и езически термини, което се надявам да бъде от помощ на тези от вас, които се сре­щат с тях без предварително да са имали обстойни познания.

Един път в седмица ще бъдат публикувани подбраните термини по букви.

Ще бъда благодарен на вашето участие в предефинирането на някои от тях, както и ще се радвам на ваши предложения за включването на нови думи в речника.

Б

БАПТИЗЪМ – Евангелско вероизповеда­ние, възникнало през XVII в. в Англия. Баптистите отдават голямо значе­ние на божественото откровение, учението за предопределението и християнския морал; поддържат принципа за спасение чрез лична вяра и необходимостта от кръщение в съзнателна възраст.

БЕНЕФИЦИЙ – 1. Дарение, обикновено на имот, направено в полза на духо­венството в католическата църква. 2. Всеки имот или доходи на католи­ческото духовенство, свързани с цър­ковна длъжност.

БЕРАТ – Султански указ, с който се да­ват права.

БИБЛЕИЗЪМ –1. Използване на сюже­ти от Библията в изобразителното изкуство и литературата. 2. Заети от Библията думи, собствени имена, сентенции и др.

БИБЛИОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за Божието Слово – Биб­лията, включваща канона, откровени­ето и т. н.)

БИБЛИЯ – Записано Божие Слово. Бо­жествено откровение до човеците, записано от боговдъхновени хора.

БИТИЕ –1. Книга на „Началата“ – първа­та книга на Библията. 2. Същест­вуване, светът в своята собствена същност.

БЛАГОВЕСТИЕ – Прогласяване на доб­рата, благата вест; радостно извес­тие за възможността да бъдат прос­тени човешките грехове чрез вяра в Исус Христос.

БЛАГОВЕСТИТЕЛ – Разпространител на благата вест.

БЛАГОВЕЦ – Благовещение. Празник в спомен на Благата вест, която Дева Мария получава за това, че ще роди Божия Син.

БЛАГОВИДЕН – Който има добър, при­ятен вид; приличен, миловиден.

БЛАГОВОЛЕНИЕ – Проява на добра во­ля; доброжелателство, благосклон­ност, любов.

БЛАГОГОВЕЕН – Изпълнен с благоговей­но внимание, дълбока почит.

БЛАГОДАРЕН – Признателен за сторе­но добро.

БЛАГОДАТ – Незаслужената Божия ми­лост, дарена на човека, която е не­обходимо условие за неговото спасе­ние. Православните и католически­те богослови защитават тезата, че благодатта за спасение се дава на вярващите единствено посредством техните църкви и техните духовни­ци.

БЛАГОПРИСТОЕН – Благоприличен. Та­къв, който има чинно, прилично, доб­ро държание, пристойно поведение.

БЛАГОРАЗУМИЕ – Разсъдителност, предпазливост, житейска мъдрост, неподдаване на мимолетни увлечения.

БЛАГОРОДЕН – Които има високи нрав­ствени качества и добродетели, и действа в името на високи идеали.

БЛАГОСЛОВЕНИЕ – Слова към Бога, ко­ито предизвикват Неговата помощ и благодат върху човека – (Мат. 29:9;

Лука 6:28). Изказване на благодар­ност и хвала към Бога (Лука 1:16; Рим. 1:25). Благословението е дар в резултат на Божието благоволение.

БЛАГОСТ – 1. Доброта, душевна меко­та. 2. Един от плодовете на Святия Дух, изразяващ се в благородна, нели- цемерна, активна и получена свише душевна доброта, изразяваща се в ха­рактера на истинския последовател на Христос и търсеща своята изява в дела.

БЛАГОЧЕСТИЕ – Проява на християнс­ки морал и добродетелност, без очак­ване на отплата или награда (вж. Як.

1:27)

БЛАЖЕНСТВО – Най-висша степен на щастие, на радост, на безметежност, състояние, независещо от ус­ловията и обстоятелствата, пре­дизвикано от Божието присъствие в човека.

БЛУДСТВО – Съжителство на мъж и же­на, които не са свързани с брак.

БОГОСЛОВИЕ (ТЕОЛОГИЯ) – Учение за доктрините на дадена религия.

БОГ – Върховният Абсолют. Вечната, съвършена първопричина за сътворе­нието на вселената. Бог е личност. Бог е невидим. Бог е Дух – живеещ и действен. Бог себесъществуващ, ве­чен и непроменим. Бог е всезнаещ, ве­рен и премъдър. Бог е свят, праведен, справедлив и любящ. Бог ненавижда злото. Бог е дълготърпелив и съст­радателен. Бог е трансцедентален, автентичен, единствен, неповто­рим, вездесъщ, самодостатъчен, без­конечен, независим от когото или от каквото и да било извън Самия Него. Бог е всемогъщ.

БОГ ОТЕЦ – Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо, без нача­ло и без край. Той ражда Сина, както слънцето лъча – Божественото раж­дане не трябва да се разбира като отделяне от Бога по подобие на чо­вешкото раждане. В Божието Съ­щество няма сливане, отделяне или разделяне – Бог е Неизменяем.

БОГ СИН – ИСУС ХРИСТОС – Единородният, Божий Син е роден от Отца преди всички векове; Той е Светлина от Светлина, истински Бог от ис­тински Бог, роден, несътворен, единосъщ с Отца, чрез Когото всичко е станало. Исус Христос е второто Лице на Бога, безначален по отноше­ние на време, но по отношение на Отца Той има началото Си в Отца.

БОГ СВЯТИ ДУХ – Животворящ, Който изхожда от Отца, Комуто се покла­няме и Когото славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез про­роците. Третото Лице на Бога.

БРЕВЕ – Папско писмо до владетел.

БРЕВИАРИЙ – Католически молитве­ник.

БУДИЗЪМ – Религиозно-философско уче­ние, основано в VI в. пр. Хр. в Северна Индия от Буда – име, дадено на осно­вателя на будизма Сидхарта Гаутама. Основни принципи на будизма са отричане на действителността, непротивене на злото, и постигане на виеше щастие чрез психологичес­ко и нравствено самообразование. Една от трите световно разпрост­ранени религии (наред с християнст­вото и исляма)

БУЛА – Папска грамота или разпореж­дане по църковни въпроси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.