Несигурно бъдеще, но и чудеса сред бежанците от Нагорни Карабах

Повече от 100 000 бежанци от Нагорни Карабах нямат собствени домове, а живеят в приюти. Армения все още е в шок. Но в същото време се случват чудеса. Септември 2023 г. беше месец на разселване и отчаяние в арменския анклав Нагорни Карабах. Какво е положението сега?

Военните сили от Азербайджан извършиха една от най-големите атаки до момента, оставяйки района уязвим с несигурно бъдеще. Според данни на Съвета за международни отношения атаките са оставили 80 процента от населението на Карабах без място, което да нарекат дом. Сепаратистите от Азербайджан също призоваха за разпускане на анклава до 1 януари 2024 г. В рамките на седмица Армения прие най-малко 100 000 души от населението на анклава на своята територия. 

Мнозина, които избягаха в Армения, получиха финансова подкрепа, но продължават да се борят в позната, но чужда земя. Баруир Джамбазян, който работи за християнската хуманитарна агенция, Diaсonia Charity Fund, казва, че много бежанци от Нагорни Карабах или република Арцах са получили помощ при намирането на работа и психологическа подкрепа. Въпреки че правителството предоставя помощ за наем през първите шест месеца, остават предизвикателства, като намирането на подходящо жилище.

На този етап, според Джамбазян, хората все още не са намерили домове. Правителството създава временни приюти, но дългосрочните решения все още не се обсъждат. „Никога не сме предполагали, че ще трябва да бягат. Те имат огромни проблеми тук“, казва той. „Заради трудностите никой не иска да живее близо до границата.“

Джамбазян вижда Република Арцах като „силна част от нашия народ“. В Армения те се смятат за страховитите „планински хора“, които са устояли въпреки десетилетни атаки от азерските сили. В миналото Благотворителният фонд „Диакония“ предоставя медицинска помощ, възможности за работа, образование и първа помощ на ранени войници и ветерани на арменска територия.

Въпреки продължаващия конфликт, Нагорни Карабах успя да запази арменската идентичност. Джамбазян обаче казва, че последните събития са довели до огромна несигурност в страната му. „Намираме се в решителен момент. Трябва да признаем, че те загубиха част от родината си и че никога няма да си я върнат“, пояснява той.

Въпреки трудностите, Джамбазян вярва, че е необходимо духовно съживление в Армения. Страната винаги е поддържала православната християнска идентичност. Все пак той смята, че мнозина посещават църквата заради традицията и не живеят активно като християни.

Но неотдавнашната вълна от бежанци от Арцах е отворена да чуе Евангелието и е вдъхнала нов живот на църквите, добави Джамбазян. Той разказва историята на група хора от Нагорни Карабах, които са видели ракети и бомби да се отклоняват в небето, докато се молят.

Последват и други чудеса. Вахе Абрамян, ливанско-арменски пастор и лекар – ортопед в Армения, казва, че най-голямото чудо е да видиш хората от Нагорни Карабах да идват при Христос. По време на пътуванията си в планинските села като лекар той споделя Евангелието. „Днес имаме толкова много различни начини за евангелизиране“, казва той.

Докато Абрамян осигурява лечение за изцеление на телата, той също е свидетел на изцеления в техните души. През годините много от неговите пациенти са приели Христос в живота си. След падането на желязната завеса лекарят споделя, че мнозина в неговата страна са станали християни след години на атеизъм под съветското управление.

Сега ситуацията е различна. Мнозина се оказват вкоренени в църковните традиции или имат нищожно разбиране за това кой е Бог. Все пак арменците имат „сърце за приемане на Христос“. Подобно на Баруир Джамбазян, той също чака и се моли за съживление в своята страна. „Светият Дух извършва съживлението“, казва Абрамян.

Докато бежанците от Нагорни Карабах продължават да създават нов живот в Армения, Джамбазян вярва, че доверието в Бога е от съществено значение, тъй като „Той може да се погрижи за нас по начин, който не разбираме“.

„Имаме нужда от съюзници и силна армия. Но това, от което се нуждаем най-много, е нашата нация да се върне обратно към Бога“, заключава той.

CNE NEWS

Photo: Diaconia Charity Fund