Богословски речник

Т

ТАБОРИТИ – Последователи на лявото крило на хусисткотодвижение (XV в.), по името на град Табор в Чехия.

ТАЛМУД – (от евр. „поучение“) Сборник от коментари върху Мойсеевия закон, разискванията по тях и най-важните решения настароеврейските законоведи. Съставен е от IV в. пр. Хр. go V сл. Хр. и е разделен на 7 части: земе­делски закони, юдейски празници, за­кони за семейството и развода, граж­данско законодателство, закони за принасянето на жертвите в храма и последната Гемара (буквално – завър­шек).

ТВЪРДОСТ – Проява на силна воля, ре­шителност, непоколебимост, ус­тойчивост. Нещо, което не се изме­ня лесно.

ТЕИЗЪМ – Религиозно философско уче­ние, признаващо Бог като разумна си­ла, която е създала и управлява све­та и ръководи цялата дейност на хо­рата.

ТЕОЛОГИЯ (БОГОСЛОВИЕ) – Учение за доктрините на дадена религия.

ТЕОСОФИЯ – (окулт.) Религиозно мис­тично учение с гностични идеи за поз­наване на божеството чрез общува­не на избрани лица с отвъдния свят; мистицизъм.

ТЕОфАНИЯ Богоявление. Изявяване на Бог в човешки образ – Исус Христос.

ТЕОфОБИЯ – Болезнен страх от Бога.

ТОРА – Древно еврейско название на Петокнижието (петте книги на Мойсей).

ТРАНСЦЕДЕНТАЛЕН – Който се нами­ра извън пределите на чувствения опит, недостъпен за сетивата и за теоретическото познание и е пред­мет на вяра. Който не може да бъде изчислен с помощта на алгебрични действия.

ТРАПИСТ – Католически монах , който дава обет за мълчание, въздържане от месна храна и спиртни напитки.

ТРИЕДИНСТВО – Библейска доктрина, изразяваща едновременно единосъщието на Бога и наличието на три лица в Неговото естество. Виж – БОГ ОТЕЦ, БОГ СИН и БОГ СВЯТИ ДУХ и „Символа на Вярата“, приет на I и II Вселенски събори.

У

УНИСОН – Съзвучие. Единомислие, пъл­но съгласие.

УНИТАРИЗЪМ – Еретично учение, което отрича триединството на Бога и приема твърдението, че Отец, Син и Святи Дух са три проявления или три манифестации на един Бог.

УПАНИШАДИ – Индийски свещени кни­ги, които допълват Ведите (четири свещени книги, в които е изложена най-старата религиозна система на Индия – ведизъм) и съдържат първи­те принципи на индийската филосо­фия.

УСПЕНИЕ – Умиране, смърт на светец.

Ф

ФАРИСЕИ – (от евр. „отделени“, „обосо­бени“, „изтъкнати“) Членове на юдейска секта, смятащи се за единстве­ните изпълнители на Мойсеевия за­кон; вярващи във възкресението на праведните, в ангелите и в демони­те, често изпадащи във формализъм, заблуждения, показно благочестие, крайности и лицемерие.

ФИЗИОГНОМИКА – Учение за проявата на човешкия характер в чертите на лицето и формите на тялото.

ФРОЙДИЗЪМ – Учение, основано върху идеите на австрийския психиатър 3. Фройд, което се стреми да сведе формите на културата и на социал­ния живот, на поведението на хора­та към определени първични, главно полови влечения на човека. което се определят характерът на човека и съдбата му.

Х

ХОМИЛЕТИКА – Практично богословие, предназначено за подготовка на све­щенослужители.

ХРИСТОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за Исус Христос като спасител (включва личността, свръ­хестественото Му раждане и възк­ресение и т. н.)

ХУГЕНОТИ – Привържениците на калвинисткото протестантско вероизпо­ведание във Франция през 1560 г., ста­нали известни под това име, което означавало заветници.

ХУМАНИЗЪМ – Движение, зародило се през епохата на западноевропейско­то възраждане, залагащо на човеч­ността и справедливостта във все­ки човешки индивид, които единстве­ни са в основата на човешкото дос­тойнство.

ХУСИТИ – Последователи на учението на Ян Хус, чешки църковен реформа­тор (1369-1415).

ХЕКАТОМБА – В Древна Гърция – жерт­воприношение на сто бика, по-късно – голямо жертвоприношение.

ХЕРМАТОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за греха (включва естес­твото, влиянието на греха и т. н ).

ХЕРУВИМИ – Висши ангели, чиято тит­ла означава „благославям“, „просла­вям“, „обожавам“. (Вж. Бит. 3:24; Изх. 26:1; Откр.4:6-8)

ХИПНОЗА – Предизвикано чрез внуше­ние състояние подобно на сън, сънен унес, изпадане в транс; парализира­не на волята и трезвата мисъл, во­дещо началото си от окултните практики и използвано от някои пси­хиатри като метод за „лечение“ при душевните заболявания.

ХИРОМАНТИЯ – (окулт.) Гадаене по ли­ниите и хълмчетата на ръката, чрез ц

Ц

ЦВИНГЛИАНИЗЪМ (ЦВИНГЛИАНСТВО)

– Едно от теченията на Реформация­та, основано в XVI в. в Швейцария от Улрих Цвингли.

ЦИНИЗЪМ – Презрително, нахално, без­срамно и грубо отношение към об­щоприетите норми на нравстве­ност.

ЦЪРКВА – (от гр. „Еклесия“ „Събрание на поканените“) 1. Общество от личнос­ти, които имат един Господ, една вя­ра и едно кръщение. 2. Християнско общество, обединено около общопри­ети верски доктрини, практики, слу- жения и традиции, имащи общоприз­нато ръководство.

Ч

ЧЕРКВА – Християнски молитвен дом, храм.

ЧЕСТОЛЮБИЕ – Ревниво пазене на лич­ното достойнство.

Ш

ШАМАНИЗЪМ – форма на първобитна религия, основана на анимизма, която е разпространенасруд местното на­селение на Сибир, Северна и Южна Америка, Африка, Индонезия и др.

ШИНТОИЗЪМ – Японска религия, която води началото си от родовообщинния строй и в основата и лежи култ към природни божества и предци. По-къс­но приема форма на култ към импера­тора; синтоизъм.

Ю

ЮДАИЗЪМ – Разпространената всред юдеите монотеистична религия, ко­ято проповядва вяра в единния Бог Йехова и се основава главно на Старозаветните Библейски книги и Тал­муда.

Я

ЯНСЕНИЗЪМ – Реформаторско течение в католицизма през XVII-XVIII век, ос­новано от датския богослов К. Янсен, насочено срещу езуитите и разпрос­транено сред френските буржоазни кръгове.

Пълното съдържание на Богословския речник можете да прегледате в раздела БОГОСЛОВСКИ РЕЧНИК https://golyamotochetene.wordpress.com/kbr/