БИТИЕ, глава 9:20-22

НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СЕ ПРОВАЛИМ…

„Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе. И като пи от виното, опи се и се разголи в шатъра си. И Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън…“ Битие 9:20-22

Битие 9:20-22

Историята на светия патриарх Ной не завършва като в приказките!

Един от най-великите мъже на вярата в Стария завет – човекът, който с десетилетия е вървял с Бога сред едно напълно развратено поколение – накрая се е опил до несвяст, разголил се е в шатрата си и е оставил срамно петно върху своето име. А след това изрекъл тежко проклятие върху своя внук Ханаан, сина на Хам.

Какъв невиждан срам!

Патриархът на вярата, който в младостта си е бил рядък пример за благочестие и праведен живот; човекът, който е преживял велика победа и изпитал върху себе си чудесното спасение от потопа; мъжът с успешното „служение“, довело до опазването на цялото му семейство (а с това и на целия човешки род)… накрая се е подхлъзнал и е паднал.

Каква е поуката за нас днес?

От Библейски текст става ясно нещо изключително важно:
Преживяното спасение не отнема способността ни да грешим.

Нека потърсим преобразите и поуката за нас!

  • Потопът е предобраз на Водното ни кръщение.
  • Гълъбът с маслиновата клонка е предобраз на Светия Дух.
  • Ковчегът бе предобраз на църквата, спасителния кораб в който намираме прибежище от Божия съд.

Но дори след като сме преминали през водите на кръщението и сме изпълнени със Светия Дух, ние не сме станали имунни срещу греха. Врагът не престава да ни изкушава, а плътта продължава да търси своето.

Светият патриарх по един срамен начин е загубил трезвостта си, проснал се гол в шатрата си и е станал причина за подигравка и грях. Текстът е пестелив на думи, но категоричен в посланието си. Той е даден като сериозно предупреждение към всеки от нас.

Възможно е с години да сме се пазили неосквернени от алкохол, блудство, наркотици или разгулен живот. Възможно е да имаме десетилетия верен ход с Бога. Но духовната бдителност не бива да угасва нито за ден!

„Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ 1 Коринтяни 10:12

— 1 Коринтяни 10:12

Трябва да се поучим не само от голямата вяра на Ной, но и от неговия тежък провал, за да опазим сърцата си будни, смирени и чисти до последния си дъх.

Нали така!