Четиво с продължение

СЪЗДАДЕН ПО БОЖИЕ ПОДОБИЕ…

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко влечуго, което пълзи по земята.“ (Битие 1:26)

Човекът е уникално Божие творение. Той се отличава от всички останали живи същества, защото е създаден с дух, душа и тяло и носи в себе си Божия образ и подобие.

Бог е създал човека като личност – със свободна воля, разум и чувства.
Дал му е разум, за да може да познае своя Създател; чувства, за да може да Го обича; и свободна воля, за да избере доброволно да Го следва.

Колко чудно и великолепно сме създадени!

Личността на човека отразява, макар и несъвършено, личността на неговия Създател. Адам не е бил програмирано същество. Той е бил свободен да избира и да носи отговорност за своя избор.

Способността да желаем, да чувстваме, да мислим и да вземаме решения е израз на човешката душа. До известна степен подобни способности се наблюдават и при животните, защото и те са живи същества. Човекът обаче е уникален, защото освен душа притежава и дух – жизненото дихание, което Бог вдъхна в него при сътворението. Именно чрез своя дух човекът може да общува с Божия Дух и в това се отличава от целия животински свят.

Като Божие подобие човекът е създаден и с творчески способности. Бог ни е дарил с въображение, с мисъл и с умението да създава, открива и преобразява света около себе си. Но и в това ние сме само бледо отражение на своя Създател. Бог сътворява – създава творенията Си от нищото, докато човекът може единствено да използва и преобразува вече съществуващото.

За съжаление, след грехопадението тази дарба често се използва не за съзиждане, а за разрушение. Вместо да пази Божието творение, човекът нерядко го замърсява, унищожава неживото творение и безцелно отнема живота на живите творения, който Бог е създал.

Бог е създал човека и със способността да общува чрез слово.
Още в първите глави на книга Битие виждаме, че Бог разговаря с Адам и Ева и те разговарят както с Него така и помежду си. От всички земни създания единствено човекът може чрез словото да изразява своите мисли, идеи, чувства, воля и въображение.

Животните издават звуци, но не могат чрез езика да предават абстрактни идеи и духовни истини. И в това отношение човекът носи Божието подобие. Но колко голяма е разликата! Божието Слово твори, дава живот и никога не греши, докато човешките думи често са неточни, безсилни, подвеждащи и дори разрушителни.

Като Божие подобие човекът е създаден и като нравствено същество.
В него е вложено разбиране за добро и зло, за правда и неправда, както и съвест, която свидетелства за моралния закон, вложен от Бога в човешкото сърце.

За съжаление, и тези дарби са били дълбоко наранени от греха. Нашият морален усет е помрачен, съвестта ни често е притъпена, а преценките ни – повлияни от собствените ни желания.

И все пак, когато Бог създаде човека по Своя образ и подобие – с разум, чувства, свободна воля, творчески способности, способност за общение и нравствено съзнание – Той вложи в него достойнство и слава, които издигат човека като венец на земното творение.

Затова всяко човешко същество, независимо от своята възраст, произход, способности или обществено положение, носи в себе си отпечатъка на своя Създател и притежава достойнство, което трябва да бъде уважавано и пазено.

Следва продължение…