БИТИЕ, глава 6:6

„И ГОСПОД СЕ НАСКЪРБИ…“

„Господ се наскърби, че беше създал човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.“ (Битие 6:6)

Обществото от времето на Ноевия потоп е било досущ като днешното – преливало е от насилие, духовен разврат и морална разруха. Това е носило и носи дълбока скръб и огорчение на Твореца.

Само още веднъж в Писанието – в прощалната песен на Мойсей – се използва толкова драматичен израз:

„Видя Господ и огорчи се, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му.“ (Второзаконие 32:19)

Възможно ли е Бог наистина да изпитва скръб?

Не е ли пресилено да смятаме, че Бог прилича на нас и преживява сърдечна тъга, обида и огорчение? Не стои ли Всемогъщият по-високо над тези човешки емоции? Та нима Той не е знаел предварително, че човечеството ще деградира? Нали за Бога няма изненади!

Разбира се, че Бог не е като нас – ние сме създадени отчасти като Него!

Божията любов, грижа и ангажираност към творението са абсолютни. Той обича онова, което е изваял с ръцете Си, и Неговата състрадателна природа не може да остане безучастна към падението или възхода на човека.
Това наподобява нашата собствена родителска болка за децата ни, но умножена по безкрайност…

Отхвърлените дарове
Бог е знаел още преди сътворението на света до какво ще доведе рискът на Неговите най-скъпоценни дарове за човека – дълбоките чувства, разумът и свободната воля.

Неговото огорчение тогава – а и до днес – не идва от изненада, а от факта, че хората не оценяват тези Божествени дарове. Вместо да ги използват, за да творят добро по Негово подобие, те съзнателно ги унищожават. Човекът принизява, осквернява и унищожава както себе си, така и целия сътворен свят чрез грях, разложение и насилие.

Колко жалко и колко трагично…

Въпросът, който остава за нас днес е:

С начина си на живот и изборите си в този ден – ще зарадваме ли, или отново ще наскърбим нашия Създател?