ЙОВ, ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТ

„Защо да вземам плътта си в зъбите си,
и да слагам живота в ръката си?
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам;
но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Даже това ще ми бъде спасение,
че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Вслушайте се внимателно в думите ми;
и казаното от мене нека бъде в ушите ви.
Ето сега аз съм приготвил делото си;
зная, че ще бъда оправдан.“ Йов 13:14-18

Подтикнат от болката,
принуден от безчувствие
и несправедливост,
Йов взима защитата си в свои ръце.
Без да знае пълната истина
за причината на страданието си,
но знае че е невинен в
обвиненията на благополучните.

Изпадналите в подобна ситуация като Йов, често са принудени да се защитават и дори да настояват за справедливост от Справедливия. Колко силни са думите на Йов:

„Вземам плътта си в зъбите си
и да слагам живота в ръката си?
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам…“

О безумна смелост,
черепка нищожна
от счупена стомна,
гърчещ се от болка
– червей земен,
принуден да търси правда
в съдът Господен.