БИТИЕ, глава 3:6-11

ФУНКЦИИТЕ НА ЧОВЕШКИЯТ ДУХ

„И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.“ Бит.2:16-17

„… Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. А Господ Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?“ Бит.3:6-11

Историите в книга Битие, след нарушаването на единствената Божия заповед дадена на Адам и Ева да не ядат от плодовете на „дървото за познаване на доброто и злото“, е историята на човешкото грехопадение, деградиране и смърт. Следствие от първородния грях е прекъсната жизненоважната връзка на човешкия дух с Божия Дух. По тази връзка Твореца поддържа живота в творението си „човек“. От този момент човешкия дух е започнал да деградира и функциите на духът да отпадат, за това хората са душевни, плътски и греховни в мислите си, в думите си и в делата си.

Тряб­ва да зна­ем, че освен тяло и душа, човек при­те­жа­ва дух, с който на ду­хов­но рав­ни­ще осъществя­ва об­щуването си с Бо­г. Ако не раз­поз­наваме в себе си своя соб­с­т­вен човешки дух, ние ни­ко­га ня­ма да уз­наем как да об­щу­ваме с Бо­г в ду­ха си. По тази причина при­емаме мис­ли­те и чув­с­т­ва­та си, ко­ито се за­раж­дат в ду­ша­та ни, като най-възвишените ни дейс­т­вия и изя­ви.

От тук надолу публикувам цитат от книгата на Уочман Ни „Духовният човек„ Том първи.

Пи­са­ни­ето яс­но го­во­ри, че ние при­те­жа­ва­ме дух (вижте цитатите в края*). Човешкият дух не е си­но­ним на ду­ша­та и не е съ­що та­ка Святият Дух. Чрез то­зи дух ние може да се пок­ла­ня­ме на Бо­га.

Спо­ред уче­ни­ето на Биб­ли­ята и опи­та на вяр­ва­щи­те, за ду­ха на чо­ве­ка мо­же да се ка­же, че се със­тои от три ком­по­нен­та, или че из­пъл­ня­ва три ос­нов­ни фун­к­ци­и: съ­вест, ин­ту­иция и об­щу­ва­не с Бо­га.

Съ­вес­т­та – то­ва е он­ази функция, чрез коя­то пра­вим раз­ли­ка меж­ду доб­ро­то и зло­то, но не под вли­яни­ето на нат­ру­па­ни­те в ума зна­ни­я, а по-ско­ро чрез вът­реш­на не­пос­ред­с­т­ве­на пре­цен­ка. Чес­то раз­съ­дъ­кът оп­рав­да­ва оно­ва, ко­ето съ­вес­т­та осъж­да. Съ­вес­т­та дейст­ва не­за­ви­си­мо и не­пос­ред­с­т­ве­но; тя не се под­да­ва на външ­ни вли­яния. Ко­га­то чо­век не пос­тъп­ва пра­вил­но, съ­вес­т­та из­ди­га своя об­ви­ня­ващ глас.

Ин­ту­ици­ята – то­ва е вът­реш­ни­ят усет в ду­ха на чо­ве­ка. Тя е на­пъл­но про­ти­во­по­лож­на на фи­зи­чес­ко­то се­тив­но чув­с­т­во, а съ­що и на съз­на­ни­ето ка­то ду­ше­вен ат­ри­бут. Ин­ту­ици­ята е не­пос­ред­с­т­ве­но раз­би­ра­не за не­ща­та, не­за­ви­си­мо от външ­ни вли­яни­я. Оно­ва зна­ни­е, ко­ето не по­лу­ча­ва­ме пос­ред­с­т­вом ра­зу­ма, емо­ци­ите или во­ля­та – ид­ва ин­ту­итив­но. Ние всъщ­ност зна­ем с по­мощ­та на ин­ту­ици­ята; на­ши­ят ра­зум са­мо ни по­ма­га да раз­би­ра­ме. Бо­жи­ите от­к­ро­ве­ния и всич­ки дви­же­ния на Свя­тия Дух се от­к­ри­ват на чо­ве­ка чрез ин­ту­ици­ята. Ето за­що вяр­ва­щи­ят тряб­ва да се вслуш­ва в гла­са на те­зи два компонента на ду­ха: съ­вес­т­та и ин­ту­ици­ята.

Об­ще­ни­ето с Бо­га е всъщ­ност прек­ло­не­ние пред Бо­га. Компонентите на ду­ша­та не са при­го­де­ни за пок­ло­не­ние на Бо­га. До Бо­га не мо­жем да стиг­нем чрез на­ши­те мис­ли, чув­с­т­ва и на­ме­ре­ни­я. Той мо­же да се опоз­нае не­пос­ред­с­т­ве­но чрез ду­ха. Чо­ве­кът се пок­ла­ня­ на Бо­га и об­щу­ва с Не­го не­пос­ред­с­т­ве­но чрез ду­ха, т. е. чрез вът­реш­ния чо­век, а не чрез ду­ша­та или външ­ния чо­век.

Имай­ки пред­вид всич­ко то­ва, мо­жем да стиг­нем до зак­лю­че­ни­ето, че те­зи три фун­к­ции на ду­ха – съ­вес­т­та, ин­ту­ици­ята и об­ще­ни­ето с Бо­га – се на­ми­рат в дъл­бо­ка вза­имов­ръз­ка и дейс­т­ват съг­ла­су­ва­но. Връзката меж­ду съ­вес­т­та и ин­ту­ици­ята се със­тои в то­ва, че съ­вес­т­та съ­ди спо­ред ин­ту­ици­ята; съ­вес­т­та осъж­да вся­ко по­ве­де­ни­е, ко­ето е в раз­рез с ин­ту­ици­ята. Ин­ту­ици­ята е свър­за­на с об­ще­ни­ето или пок­ло­не­ни­ето пред Бо­га. Чо­век опоз­на­ва Бо­га ин­ту­итив­но и Бог от­к­ри­ва Сво­ята во­ля на чо­ве­ка чрез не­го­ва­та ин­ту­ици­я. Чрез вът­реш­ния си усет, чрез ин­ту­ици­ята си, ние раз­би­ра­ме как­во ис­ка Бог от нас. Ни­то на­ши­те очак­ва­ни­я, ни­то на­ши­те умо­зак­лю­че­ния мо­гат да ни да­дат поз­на­ния за Бо­га.

Въз ос­но­ва на по­со­че­ни­те по-до­лу три гру­пи сти­хо­ве от Све­то­то Пи­са­ни­е, мо­же лес­но да се ви­ди, че ду­хът на чо­ве­ка при­те­жа­ва фун­к­ци­ята на съ­вес­т­та (без да е ра­вен на съ­вес­т­та), фун­к­ци­ята на ин­ту­ици­ята (или ду­хов­ния усет, ду­хов­но­то проз­ре­ние) и фун­к­ци­ята на об­ще­ни­ето (пок­ло­не­ни­ето пред Бо­га).

А. Фун­к­ци­я на съ­вес­т­та в ду­ха на чо­ве­ка

“По­не­же Гос­под твоят Бог за­ко­ра­ви ду­ха му” (Вт. 2:30);

“И спа­ся­ва онези, ко­ито са с раз­ка­ян дух“ (Пс. 34:18);

“И дух пос­то­янен об­но­вя­вай вът­ре в ме­не” (Пс. 51:10);

“Ка­то ре­че то­ва, Исус се раз­въл­ну­ва в ду­ха Си” (Йо­ан 13:21);

“Па­вел.­.. ду­хът му се въз­му­ща­ва­ше дъл­бо­ко, ка­то гле­да­ше гра­да пъ­лен с идо­ли” (Де­ян. 17:16);

“Та­ка са­ми­ят Дух сви­де­тел­с­т­ва за­ед­но с на­шия дух, че сме Бо­жии ча­да” (Рим. 8:16);

“За­що­то аз, ако и да не съм телесно при вас, но ка­то съм при вас с ду­ха си – ка­то че ли съм при вас” (I Кор. 5:3);

“Ду­хът ми не се ус­по­кои” (II Кор. 2:13);

“За­що­то Бог ни е дал дух не на страх,…” (II Тим. 1:7).

Б. Фун­к­ция на ин­ту­ици­ята в ду­ха на чо­ве­ка

“Ду­хът е бо­дър” (Мат. 26:41);

“И Исус, ка­то раз­б­ра вед­на­га с Ду­ха Си” (Марк 2:8);

“Исус­.­.. раз­тъ­жи се в ду­ха Си и се сму­ти.“ (Йо­ан 11:33);

“Па­вел бе­ше принуждаван от своя дух” (Де­ян. 18:5 – превод BG1940);

“И като беше по дух усър­ден…” (Де­ян. 18:25);

“И ето се­га, зас­та­вен ду­хом, оти­вам в Еру­са­лим” (Деян.  20:22);

“За­що­то кой чо­век знае какво има у чо­ве­ка, ос­вен ду­хът на чо­ве­ка, кой­то е в не­го?” (I Кор. 2:11);

“По­не­же ус­по­ко­иха моя дух и ва­шия;” (I Кор. 16:18);

“За­де­то вие всич­ки сте ус­по­ко­или ду­ха му” (II Кор. 7:13).

В. Фун­к­ция на об­щу­ва­не с Бо­га в ду­ха на чо­ве­ка

“И за­рад­ва се ду­хът ми в Гос­по­да, Спа­си­те­ля мой”(Лу­ка 1:47);

“Ис­тин­с­ки­те пок­лон­ни­ци ще се кла­нят на От­ца с дух и ис­ти­на” (Йо­ан 4:23);

“Ко­му­то слу­жа с ду­ха си” (Рим. 1:9);

“Тъй че ние слу­жим по нов дух” (Рим. 7:6);

“Но при­ели сте Дух на оси­но­ве­ние, чрез Кой­то и ви­ка­ме: Ав­ва, От­че! Та­ка са­ми­ят Дух сви­де­тел­с­т­ва за­ед­но с на­шия дух…” (Рим. 8:15-16);

“Но кой­то се съ­еди­ня­ва с Гос­по­да, е един дух с Не­го”

(I Кор. 6:17);

“Ще пея с ду­ха си” (I Кор. 14:15);

“Ина­че, ако ти сла­вос­ло­виш с ду­ха си…” (I Кор. 14:16);

“И от­ве­де ме чрез Ду­ха…” (Откр. 21:10).

От те­зи при­ме­ри в Пи­са­ни­ето след­ва, че чо­веш­ки­ят дух при­те­жа­ва и три­те фун­к­ци­и. Не­но­во­ро­де­ни­те чо­ве­ци, ко­ито ня­мат все още жи­вот сви­ше, съ­що при­те­жа­ват те­зи фун­к­ци­и, но тех­ният стремеж към пок­ло­не­ние ги свър­з­ва не с Бо­га, а с не­чис­ти­те ду­хо­ве. У ед­ни хо­ра те­зи фун­к­ции са по-доб­ре раз­ви­ти, у дру­ги – по-мал­ко. Оба­че то­ва не оз­на­ча­ва, че те не са мър­т­ви в гре­хо­ве­те и прес­тъп­ле­ни­ята до мо­мен­та на тях­но­то но­во­рож­де­ни­е. Спо­ред Биб­ли­ята, за да си спа­сен не е дос­та­тъч­но да имаш буд­на съ­вест, ос­т­ра ин­ту­иция или ду­хов­на наг­ла­са. Та­ки­ва хо­ра прос­то пот­вър­ж­да­ват, че ос­вен раз­съ­дък, емо­ции и во­ля на ду­ша­та, при­те­жа­ват и дух. Пре­ди но­во­рож­де­ни­ето ду­хът ни е от­де­лен от Бо­жия жи­вот; ед­ва след но­во­рож­де­ни­ето жи­во­тът на Бо­га и на Свя­тия Дух се все­ля­ва в на­шия дух. И то­га­ва на­ши­ят дух оживява , за да се пре­вър­не в ин­с­т­ру­мент на Свя­тия Дух.