Празник на творчеството

Като деца ни казваха, че празникът на Св. Св. Кирил и Методи е празникът на буквите. За известно време си мислех, че това обяснение е просто комунистическо, даже атеистично и богоборческо. Каквото и да е било намерението зад някои променени наименов…

Празник на творчеството

Празник на творчеството

Празник на творчеството Като деца ни казваха, че празникът на Св. Св. Кирил и Методи е празникът на буквите. За известно време си мислех, че това обяснение е просто комунистическо, даже атеистично и богоборческо. Каквото и да е било намерението зад някои променени наименования на празници, това няма голямо значение. Не е лесно да се скрие Светлината. А празникът на българската писменост има божествен привкус. В думите и буквите има нещо небесно, те са божествени нишки, които изплитат като слънчеви лъчи пътечки от Царството Горе към земята ни тук долу.    Наскоро слушах проповед от един от големите съвременни проповедници.    И част от нея се запечата в мен: Има ли някъде разказ за Рождествената история, който я описва без Бебето в обора, без Мария и Йосиф, без овчари, ангели и мъдреци от Изток? Има такъв разказ- неповторим и отварящ нова завеса в Небесата. Намираме го в Евангелието на Йоан:    “В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То беше в началото у Бога. Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало. У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците. Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек. Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна. И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца.”   Днешният материалистичен човек може да не отдава голямо значение на думата Логос (Λόγος). Това е същата дума, която Апостол Йоан използва в началото на своята книга. За евреите и езичниците в някогашната Римска империя Словото е означавало изключително много. Този термин носи такъв заряд, че са изписани книги, обясняващи дълбочината и значимостта му. За езичниците Логосът е бил върховната творческа и съзидателна сила зад всичко видимо и невидимо. За евреите (а в последствие и за християните) Словото е дори нещо повече- то не е само сила, То е Божествената Личност, Върховният Суверен, единственият Творец и Вседържител. С Него може да се общува, да се срещнеш, да Му вярваш, да сключиш Завет.    Професор Джон Ленъкс нарича човешката ДНК “колосална биологична база данни, която съдържа не по-малко от 3,5 милиарда „букви“ – най-дългата „дума“, открита досега.“    Когато за първи път чух това обяснение на известния християнски математик (и апологет) се сетих за библейското твърдение, че Бог познава и извиква всеки от нас по име и се зачудих дали тази единствена по рода си за всеки отделен човек ДНК не е личното ни име, божествено дадено на всеки от нас. Ние може никога да не се научим да го разчитаме или запомним, но Бог, Който е способен да го проектира и създаде, има неизмеримата способност да помни дългото име на всеки от нас. Почти като в приказна история, но съвсем истинска.    Погледнато по този начин, буквите са писменият знак за нещо значимо, нещо огромно- нещо, което изисква цялото ни въображение и логически умения в усилията ни да го схванем.    Речта е само едно от средствата за проявлението и възприемането на Словото- Логосът. Буквите, думите, умението да разбираш, да говориш, да разказваш, писмеността, способността да помниш и оставиш за поколенията след теб натрупаната мъдрост- всичко това са божествени дарове за онези Божии създания, на които Бог даде задачата и идентичността да бъдат Негов образ. Почти всеки от нас има ако не дарба, то поне способност да борави с говоримата и писмената реч. Може би точно затова свързваме думите реч и Слово (Логос) по този начин. Но си мисля, че ако искаме истински да празнуваме и прославяме Словото, то ще се случва не само по празници, но всеки ден.    Защото Логосът действително е върховната творческа сила. Творецът е заложил в Своите човешки създания творческата искра. Различните таланти ни дават възможност да видим безкрайно много страни от скъпоценния характер на Създателя. Дарбите на човечеството да пише вълнуващи истории, да играе затрогващи пиеси, да вае почти като живи склуптури, да строи почти вечни катедрали, да изгражда мостове и пътища, да рисува живописно и абстрактно, да изтанцува чувства и емоции, да прегръща и целува, да утешава и развеселява, да се смее и плаче, да работи усърдно и да играе- всичко това е част от празника на съзидателното Слово.    “Небесата прогласяват славата Божия, и просторът възвестява делото на ръцете Му. Ден след ден изливат слово; и нощ след нощ изявяват знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената.” ПСАЛМИ‬ ‭19:1-4‬ ‭   Ние говорим, пишем, плачем, смеем се, обичаме, защото Богът, Който ни създаде подобни на Него, говори, пише, плаче, смее се, обича. Във всички тези реалности ние се срещаме с Него, защото Той ги е направил допирни точки за нас. Те са средство да Го опознаем отблизо, осезаемо, почти като физическа прегръдка или докосване.    Ние творим, защото сме създадени от Творец. А онези които творят най- близко до Неговия маниер, най- често историята ги помни като велики светии.    Честит празник на Словото!    Дължим искрена благодарност към Него и учениците Му Кирил и Методий. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.