БИТИЕ, глава 15:6

ВЯРА И ПРАВЕДНОСТ

„И Аврам вярваше на Господа; и Той му го вмени за правда.“ Битие 15:6.

За първи път в в Библията термина „вяра“  (на евр. „емуна“) се среща във връзка с убеждението и упованието, които има Аврам в Бог и има значението на това, някой напълно да се е довери, захване и облегне на Бога като ако се прилепване и захване за непоклатима канара или основа.

„Аврам вярваше на Господа; и Той му го вмени за правда“, като напълно се е доверил и прилепнал за Бог, като за непоклатима, надеждна, вечна, непроменима и достоверна основа, скала в която е било упованието му.

Вярата на Аврам е била в „Господ“, а не в обещанието. Така Божията личност е станала самата основа на приемането на Неговото Слово като истина и сигурна гаранция за изпълнението на обещанията в бъдеще.

Ефектът на тази вяра в живота на Аврам, а и на всички които вярват истински в Бог, е живот на праведност според Божията воля. Аврам до този момент не е бил праведен, но напълно се е доверил на Бог и Бог приел това като равностоен еквивалент на праведност. Вярата сама по себе си е върховен акт на праведност, защото е привеждане на живота ни в съответствие с върховното намерение на Бог за човека. Истинската вяра ни обединява с праведността на Синът Божи, Исус Христос и прави така, че в живота ни да се прояви и разцъфти всяка праведност.