БИТИЕ, глава 15:6

ВЯРА И ПРАВЕДНОСТ

„И Аврам вярваше на Господа; и Той му го вмени за правда.“ (Битие 15:6)

За първи път в Библията терминът „вяра“ (на еврейски: емуна) се среща във връзка с упованието, което Аврам има в Бога. Думата носи смисъла на пълно доверие, хващане и облягане върху Бога — така, както човек се прилепва и хваща за непоклатима канара или основа. Точно така Аврам се е доверил напълно и се е прилепил към Бога, като към непоклатима, надеждна, вечна и непроменима скала, в която бе цялото му упование.

Вярата на Аврам е била отправена към Самия Господ, а не просто към обещанието. Така Божията личност става самата основа за приемането на Неговото Слово като сигурна гаранция за бъдещото изпълнение на обещаното.

Ефектът от тази вяра в живота на Аврам — а и в живота на всички, които вярват истински в Бога — е живот на праведност според Божията воля. До този момент Аврам не е притежавал съвършена праведност, но се доверил напълно на Бога и Бог приел това негово доверие като равностоен еквивалент на праведност.

Сама по себе си вярата е върховен акт на праведност, защото тя привежда живота ни в съответствие с висшето Божие намерение за човека. Истинската вяра ни съединява с праведността на Божия Син, Исус Христос, и прави така, че в живота ни да се прояви и да разцъфне всяка правда.