БИТИЕ, глава 12:1-9 А

УЧИМ СЕ ДА ЖИВЕЕМ С ВЯРА…
(Четиво с продължение)

„И Аврам взе жена си Сарая, Лот — братовия си син, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Ханаанската земя…“ — Битие 12:5-9

Авраам се е доверил на Божия призив, напуснал е езическия град Харан и се е заселил в обещаната земя. Лаконичният изказ в 12-а глава на Битие може лесно да създаде погрешното впечатление, че това е било бърз, лек и непоколебим акт на вяра. А оттук често очакваме, че и за нас следването на Божията воля трябва да бъде също толкова лесно, бързо и приятно.

Истината е, че за Авраам и Сара това е бил труден процес на драматични промени — време на израстване в доверие към Бога и учене с кого, къде и как се живее с вяра. Нека проследим този процес на съзряване.

Представете си деня, в който 75-годишният Авраам се прибира у дома и съобщава на смаяната си 65-годишна съпруга, че Бог му е заповядал да изоставят роднините, града и страната си. И той трябва да тръгне към неизвестна дестинация, която ще му бъде разкрита едва когато стигне, а в замяна на това двамата ще получат благословение, наследник и голямо потомство…

СЕМЕЙСТВОТО

„И Аврам взе жена си Сарая… и излязоха“

Как според вас е реагирала Сара?

Без съмнение тя е обичала Авраам, за да го последва. Трябва да е била и изключително кротка и кротка съпруга, щом в цялата Библия е описан само един техен семеен конфликт (вж. глава 16). Вероятно тя му се е доверявала напълно, но въпреки това — как се приема подобно предизвикателство?

Семейството им не е мизерствало, нито е било в опасност, че да се налага спешна евакуация. Имали са печеливш бизнес, слуги и имоти, уютен дом с всички удобства за онова време, здрави градски стени за защита и подкрепата на близки и роднини. Нищо не им е липсвало!

Единственото, което са нямали, е било наследник — факт, с който вероятно отдавна са се били примирили. А и е звучало твърде закъсняло, дори безумно: тя на 65, той на 75 години — изведнъж да тръгнат към неизвестното по повеление на невидим Бог, за да се включат в някаква закъсняла „програма за рожби“!

Със сигурност решението да напуснат Харан не е минало без вътрешни борби и трудни разговори, нали?

Всеки път, когато се отзовем на Божия призив, срещаме съпротива, отпор, а понякога и сериозен конфликт с хората от нашето обкръжение, които не са чули Неговия глас. Христос предупреждава за точно такива моменти:

„Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени: трима против двама и двама против трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.“ — Лука 12:52-53

Как Авраам е преодолял този критичен момент у дома, без да предизвика разрушителен скандал и опозиция в семейството си?

Очаквайте в продължението…