БИТИЕ, глава 12
КЛЮЧЪТ КЪМ БЛАГОСЛОВЕНИЯТА…
„Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.“ Бит.12:1
Вярата е много повече от изразено съгласие в съществуването на Бог!
Истинската вярата е убедително действие потвърждаващо това което сме повярвали. Проблемът е, че много християни доктринално-правилно декларират съществуването на Бог, но живеят като малки езически богове, в свои независими вселени, но очакват Бог да изпълни и за тях обещанията дадени на Аврам.
Апостол Яков нарича такива човеци „суетни”, а вярата им „безплодна” и „мъртва”, която не може да ги оправдае, да ги спаси или да ги доведе до благословение! (Виж. Як.2:20-26*)
Когато Аврам чува Божието слово, той го възприема като личен приоритет за изпълнение! Изоставя езическите традиции на отечеството си, скъсва с греховните пороци на родът си, изхвърля от поведението си унаследените от семейство си зли навици и точно изпълнява Божиите указанията! (Евр.11:8**)
Това се казва вяра, нали!
А това се казва Божие благословение:
„Ще направя от тебе голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те проклина; и чрез тебе ще се благославят всички земни племена. “ Бит.12:2-3
Божиите обещания, изречени за Аврамовото потомство от преди повече от 4000 години са в сила и до днес! Велики народи са изчезнали от хоризонта на историята, но родът на Авраам е все така жизнен!
През вековете, онези които са вдигнали ръката си против потомците му, с трясък са се проваляли! Гърците завладели Палестина и поругали олтара на храмът в Ерусалим по времето на Антиох Епифан, били завладени от римляните! Римляните разрушили Ерусалим, но след това самият Рим бил разграбен от варварите! Преследванията и убийства на евреите в Полша, през Втората световна война, довели след себе си разрушението на самата Полша! Погромите, концлагерите и издевателствата срещу потомците на Аврам в хитлеристка Германия, предопределили погрома и падането на самата Германия!
Няма нищо случайно, нали!
Липсата на благословения също!
Аврамовите благословения вървят в комплект с Аврамовото послушание и дела! (Йоан 8:39***) Ако знаем до къде сме стигнали с делата, ще бъдем сигурни и до къде ще стигнем и с благословенията! Това е ключът!
* * *
Името на патриарха Аврам е тачено от евреи, мюсюлмани и християни, които се считат за наследници на неговата вяра. Но имат ли основание, преценете сами:
Виж * „Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра, отделена от дела, е безплодна? Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела…
и изпълни се Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога; и това му се вмени за правда;“ и се нарече Божий приятел. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра… Защото, както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва” Як.2:19, 20, 23, 26
**„С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива.” Евр.11:8
***„Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.“ Йоан 8:39
Вашият коментар