Библията на Цвингли

012tsvingly[1]д-р Доний Донев

Един от раните водачи на Реформацията е Улрих Цвингли (1484-1531) – швейцарски богослов поставил началото на т.нар. „реформирана традиция”. Цвингли е единствения сред водещите реформатори, който не е наследен от протестантско движение носещо името му. Въпреки това, неговата визия за Реформация става основа за по-късните процеси за промяна на църквата. В 67 тезиса публикувани преди диспут в Цюрих през януари 1523, Цвингли пише: „(15) В Евангелието, цялата истина явно се съдържа. (18) Христос, Който пожертва Себе Си веднъж на кръста е достатъчна и вечна жертва за греховете на всички вярващи. Следователно, литургията не е жертва, а възпоменание на единствената жертва на кръста. (57) Светите Писания не казват нищо относно Чистилище.”

Неговата критика върху съществените разлики между практиката на Католическата църква и богословието на ранните християни започва малко след постъпването си в монашество през 1506г. Цвингли се запознава с трудовете на Еразъм Ротердамски и до 1519, годината в която Карл V се възцарява, реформаторското му богословие на е завършено. Възгледите му са формирани директно върху текста на Библията, който Цвингли поставя в центъра на своето служение и работа. По същото време му е поверена най-голямата църква в Цюрих, и заедно със съсредоточената власт, това поставя върху него огромна отговорност. Докато Лутер запазва множество елементи на католическата литургия, Цвингли опростява ритуалността в проповед и причастие максимално като перманентни елементи на богослужението, а свещениците задължава да се обличат като миряни.

С подобна решителност нанася реформи и в политическия живот на страната, които по-късно Клавин и неговите последователи ще заимстват като парадигма за държавно управление. Цвингли следва модел за единство между църква и държава, но докато в Испания и Италия църквата доминира над държавата, в Швейцария, църквата е подчинена на градските власти. Така се създава християнска църква с републиканска организация, а военното наемничество е забранено. През 1522г., Цвингли убеждава градския съвет да забрани всички религиозни обичаи и празници, които не се намират в Библията. Забраната е стриктно наложена върху всички жители на Цюрих.

На първият диспут Цвингли цитира Библията в оригинал като суверен авторитет в междуцърковния спор. Той стига дори обвинение срещу Лутер, в липса на библейско основание в някой от богословските му твърдения. Този начин на работа ще повлияе върху пораждането на едно ново радикално движение – Анабаптистите.

През цялото време, Цвингли работи с текста на Библията и неминуемо нейния нов превод на говоримия немски език. Подобно на Лутер, в своите 67 Тезиса той декларира авторитета на Библията над църквата и църковната традиция. В резултат на работата му с библейския текст, части от Новия завет на т.нар. Цюрихска Библия излиза от печат в периода 1525-1529г. под пресата на Кристоф Фрошауер. Цялото издание е завършено през 1531г. с увод написан лично от Цвигнли, обобщение на всяка глава и над 200 гравюри.

Традиционно, преводът се преписва на Цвингли и неговият колега Лео Юд, но носи отпечатъка на нарочно формиран екип от преводачи, които наричат себе си „Пророческо училище” (Prophezey). То функционира в състав на всички свещеници и ученици по богословие в Цюрих, като група за екзегетично изучаване на библейския текст, която се събира всеки работен ден на седмицата. Целта е богослужебен превод на Библията на говорим немски. При работата на Пророческото училище, Старият завет се чете първо от латинската Вулгата, след това от еврейски и най-накрая от гръцката Септуагинта. Едва след това, се подготвя преводът. Специално за целта, Цвингли започва да изучава еврейски през 1522г. Подобен преводачески механизъм е използван и при преводът на Новия зает. Освен оригиналните езици, Цвингли използва и вече готови части от още незавършения превод на Лутер, което му помага да завърши преводът цели 5г. по-рано.

Преводът на Старя завет търпи ревизия през 1540, а Новият през 1574. Номерирането на библейските стихове става едва през 1589г. Първоначално, езикът на Цюрихския превод е писмен вариант на горното алеманско наречие нар. швейцарски немски, но през 1665г. е изместен от стандартен немски като пълна ревизия на текста е направена десетилетие по-късно от Йохан Каспар Улрих. Ревизираното издание съдържа подробен коментар, тълкувани и конкорданс. Това издание става известно като Библията на Цвингли. През 1817г. е преиздадено от Цюрихското Библейско и Мисионерско Общество, а нова ревизия следва през 1868г. с второ фотокопийно издание през 1892.

През 1907 следва нова детайлна ревизия целяща критично издание на текста. Направата и отнема повече от десетилетие, а резултатът е дефакто нов превод издаден през 1931г. През 1984г., на 500 годишнината от раждането на Цвингли, Цюрихският синод инициира нова ревизия, която скоро се превръща в проект за нов превод на цялата Библия. Завършена е 23г. по-късно а официалната версия излиза от печат през юни 2007

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.