ЙОВ – ГЛАВА ПЪРВА

БОЖИИТЕ ЛЮБИМЦИ

„После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото? А Сатана в отговор на Господа каза: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.“  Йов 1:8-10

Забелязали ли сте, че Бог има любимци?
Всички хора са Негови – защото са Негово творение.
Всички, които Го приемат за Господ и Цар – Негов народ са.
Всички, които са новородени, принадлежат на Божието семейство.

И все пак…
само някои са Негови любимци!

Ной „придоби благоволението Му“.
Авраам бе наречен „Божи приятел“.
Мойсей говореше с Господа „лице в лице“.
Давид беше „човек по Божието сърце“.
Апостол Павел – „избран съд“.

А с Йов…
с Йов Господ се похвали дори пред Сатана:
„Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята…“

И нека не се преструваме – всички понякога сме завиждали – нали!
Както и тогава – всички са виждали, че Йов е Божи любимец.
Бог го е благославял открито, щедро, без да крие ръката Си.

Богатството му било публично.
Стадата му – неизброими.
И завистта – неизбежна.

„О-о-о, седем хиляди овце?!
И три хиляди камили – леле-е-е…
Петстотин чифта волове?! Стига бе!
И ослици – петстотин!
И толкова много слуги?!“

А децата…
Седем сина.
Три дъщери.
И всеки със своя дом.

„Е, ясно – са говорили завистниците.
С такова изобилие и ние ще сме непорочни.
С такова благополучие и ние ще сме праведни.
Лесно е да се боиш от Бога, когато животът ти е ограден с благословения.“

Да, Йов беше непорочен.
Да, беше праведен.
Боял се е от Бога
и странял от злото.
(виж Йов 1:8; 2:3)

Но с Божието благоволение са вървяли и човешките подозрения.
С благословението – завистта.
С праведноста – омразата.

Не само сатана го е подозирал.
Хората около него също са шепнели.
И думите им звучат за нас поразително познато:

„Без причина ли се бои Йов от Бога?
Не го ли е оградил отвсякъде?
Не е ли благословил делото на ръцете му?
Но да му посегне Господ  –
да му отнеме,
разруши,
срути…
и той ще Го похули в лице.“
(перифраза по Йов 1:9–11)

Изпитанията, допуснати до Йов,
не са били защото Бог не е знаел
до колко Йов е почтен.
Бог знае всичко!
Той не ни изпитва,
за да научи нещо за нас.

Той не допуска загуба,
бедност,
разграбване
и присмех,
за да провери за Себе Си
нашата вярност.

Ние не се познаваме.
И хората около нас не знаят.
А сатана ни подозира –
че сме искрени във вярата,
само докато сме добре.

Затова иска да ни опита.
С изкушения.
С изпитания.
С болка.

Готови ли сме?

Ако не устоим…
ако само завиждаме и роптаем…
ако се огъваме, вместо да се покланяме –
няма да станем Божии любимци!

И тогава:
Някой друг Ной ще построи ковчег.
Някой друг Авраам ще наследи обещанието.
Някой друг Мойсей ще говори с Бога.
Някой друг Павел ще занесе благата вест по света.
И някой друг Йов
ще страда до кръв,
до смърт,
и ще бъде увековечен в поема,
която ще се чете през вековете.