ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 7:24-27
РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ…
Проповедта на планината – 21
„И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
А всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който е построил къщата си на пясък; и заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна — и падането ѝ бе голямо.“ Матей 7:24–27
С тези думи Исус завършва Проповедта на планината — не с абстрактно поучение, а с ярка и болезнено ясна картина. Той ни напомня, че не е достатъчно просто да чуем словата Му, а трябва да ги изпълним.
Истинската вяра се разпознава по делата.
Затова Христос сравнява онзи, който изпълнява думите Му, с разумен човек, положил основите на дома си върху канара — устойчива, стабилна и сигурна. А този, който чува, но не прилага, е оприличен на неразумен строител, избрал лесния път на пясъка. Образът е толкова прост, а истината — толкова дълбока, че вече две хиляди години не слиза от устата на проповедниците. И не престава да се изпълнява пред очите ни.
Преди няколко години пороен дъжд отнесе няколко къщи в ромския квартал на село Слатина. Те бяха изградени на най-неподходящото място — в коритото на отдавна пресъхнал поток. Основите им бяха плитки, положени върху насипи от пясък и тиня. А поредицата от сухи години бе приспала бдителността на обитателите им — дотолкова, че всички предупреждения за предстоящи бури бяха посрещани с пренебрежителни усмивки.
Всичко изглеждаше спокойно и сигурно до онзи септемврийски ден…
Тогава небето се разтвори и незапомнено проливни дъждове се изляха върху земята. За минути сухото корито се е превърнало в бясна река. Водата се устремила надолу, влачейки със себе си изкоренени дървета, клони, камъни и отломки. Хората от къщите, построени върху пясъка, са били хванати неподготвени. Едва са успели да се спасят, само с дрехите на гърба си, без документи, без пари, без покъщнина.
Бях там веднага след оттеглянето на водите.
От къщичките, издигнати върху пясъчната основа, не бе останало ни тухла, ни керемида. А някогашните им самоуверени обитатели се лутаха безцелно — насам и натам, без думи, без посока. Всичките им планове, мечти за сигурност и спокойствие бяха отнесени безвъзвратно.
За тези хора все пак имаше надежда.
Християните от района, подкрепени от Мисия Възможност и църкви в България, се притекоха на помощ и направиха всичко възможно, за да облекчат болката и загубите им.
Но нека си представим нещо много по-страшно.
Какво ще стане, когато се изправим пред истинското предупреждение на Христос, отправено не към света, а към нас, Неговите последователи?
А всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който е построил къщата си на пясък; и заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна — и падането ѝ бе голямо.“
Колко безутешно ще бъде, ако в края на живота си — когато няма време за поправка, когато остава само да преминем оттатък смъртната река, осъзнаем, че всичко, в което сме влагали сили, надежди и увереност, е било построено върху пясък. Върху основа, положена в пътя на потока, който отнася всичко, лишено от вечна стойност.
Вашият коментар