ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 4-B

„Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.“
(Матей 4:19)

В своето земно служение Христос е проповядвал благовестието, изцелявал е болни, възкресявал е мъртви и е вършил множество чудеса, но преди всичко Той е създавал ученици.

Всичко, което Божият Син е вършел, е било с цел да привлече свидетелите на делата Му и да ги направи Свои съмишленици. А някои от тях Той е призовавал да бъдат Негови ученици, за да станат впоследствие и Негови пратеници – т.е. апостоли и проповедници на благовестието.

Когато четем четирите евангелия откъслечно и поотделно, лесно можем да останем с впечатлението, че учениците на Христос са ставали такива бързо и без колебание – че са изоставяли стария си живот и са се посвещавали на новото си призвание много лесно. В действителност обаче ученичеството е процес. Както обучението, посвещението и освещението, така и истинското следване на Христос изискват време.

Този процес понякога е по-кратък, понякога по-дълъг, а нерядко продължава цял живот и преминава през съмнения и колебания. Единствено Исус Христос – Синът Божи, Второто Лице на Пресветата Троица – от самото Си въплъщение като новородено дете до възнесението Си е живял с пълно съзнание, ясна воля и без никакво колебание относно целта, начина Си на живот и Своето служение.

Всички ние – също както и първите Христови ученици – сме призвани да извървим пътя на ученичеството, за да израстваме и да се усъвършенстваме във вяра, в изповед и в осъзнато, праведно поведение, изпълняващо Божията воля.

Нека видим как този процес се е развил в живота на братята Андрей и Петър.
В Евангелието според Матей четем, че Исус, „като ходеше край Галилейското езеро, видя двамата братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, че хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари. И каза им: Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и Го последваха.“ (Матей 4:18–20)

Това обаче не е била първата среща на двамата братя с Учителя.
Апостол Йоан ни разкрива, че Андрей е бил ученик на Йоан Кръстител. Именно там той чува свидетелството на Йоан за Исус Христос:
„Ето Божият Агнец, Който носи греха на света! … И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Над Когото видиш Духа да слиза и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух. И видях, и свидетелствам, че Този е Божият Син.“
(Йоан 1:29–34)

За Андрей и още един от учениците на Йоан е бил нужен цял ден, за да осмислят думите на своя учител и да вземат решение. На следващия ден, когато отново виждат Исус, те оставят Йоан Кръстител и прекарват един ден с Христос. След това Андрей намира брат си Симон и му свидетелства:
„Намерихме Месия“ (което значи Помазаник),
и го завежда при Исус, Който се обръща лично към него с думите:
„Ти си Симон, син Йонов; ти ще се наричаш Кифа“ (което значи Петър – камък).
(Йоан 1:35–42)
Това се случва край река Йордан, където Йоан е кръщавал.

След първото си запознанство с Учителя братята Го следват известно време. Заедно с други ученици присъстват на сватбата в Кана Галилейска и стават свидетели на първото Му чудо – превръщането на водата във вино. (Йоан 2:1–11)

След това Го придружават в Капернаум, а по време на Пасха вероятно са с Него и в Йерусалим, където стават свидетели на изгонването на търговците от храма. (Йоан 2:12–25) Това събитие увеличава популярността на Исус, но същевременно поражда завист, напрежение и враждебност от страна на религиозните водачи.

Въпреки че мнозина повярват в Него и Го следват, включително и Андрей и Петър, вътрешната им промяна все още не е завършена. Евангелието свидетелства, че:
„Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички човеци… понеже сам знаеше какво има в човека.“ (Йоан 2:24–25)

Можем да предположим, че при завръщането си в Галилея Исус е разпуснал учениците за известно време, а те са се върнали към старите си занимания. Самият Той продължава да обикаля и да проповядва благовестието. Именно тогава отново срещаме Андрей и Петър – заети с риболова си – когато Христос ги призовава окончателно да Го последват.

Евангелист Лука описва тази решаваща среща много по-подробно:
„А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро. И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и перяха мрежите си. И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна, та поучаваше народа от ладията. И като престана да говори, каза на Симон: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите си за улов. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така че се прокъсваха мрежите им. И кимнаха на съдружниците си в другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха, и напълниха и двете ладии дотолкова, че щяха да потънат. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. Понеже той и всички, които бяха с него, се удивиха на улова от риби, които бяха хванали, също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симон: Не бой се; отсега човеци ще ловиш. И като извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и тръгнаха след Него.“ Лука 5:1-10

Тези колебания в поведението и изповедта на Христовите ученици, включително Андрей и Петър, продължават до възнесението на Исус и до получаването на Светия Дух на Петдесятница. Тогава те влизат напълно в призванието си и стават апостоли на възкръсналия Христос.

А вие, докъде сте стигнали в своето ученичество при Христос?