РОДОСЛОВИЯ

„Родословието на Исуса Христа, син на Давид, син на Авраам.
Авраам роди Исаак; Исаак роди Яков; Яков роди…
Елеазар роди Матан; Матан роди Яков; а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос – тоест Помазаник, Месия.
И така, всички родове от Авраам до Давид са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон – четиринадесет; и от преселението във Вавилон до Христа – четиринадесет рода.“
(Матей 1:1, 16–17)

Първата глава на Евангелието според Матей започва с изброяване на месианското родословие на Исус. Признавам си, че трудно чета родословията в Библията. Почти винаги, щом стигна до подобен списък от имена, изкушението да прескоча от първия към последния стих е голямо. Може би именно затова често си задавам въпроса: как е било възможно да се съхрани паметта за цели четиридесет и две поколения – за предците на един скромен дърводелец на име Йосиф?

Опитвам се да си представя колко силно е било съзнанието за значимостта на тези на пръв поглед обикновени, древни хора. Потомците на Авраам, Исаак и Яков; на Давид и Соломон – хора, които са живели с очакването, че именно в техния род ще се роди Помазаникът. Всички тези предци – както по линията на Йосиф, така и по линията на Мария – са били хора, вярващи в истинския Бог. Те са носели ясно разбиране не само за своята привилегия, но и за своята отговорност: да предадат чистотата на вярата, праведния живот и достойното поведение на следващите поколения, за да се опази заветната родова линия на Месията.

Да, разбира се – Бог ги е избрал и ги е пазил.
Да, те са били потомци на Авраам.
Но всяко едно от тези поколения е положило своя личен дял в опазването на заветното потекло!

Ако нещо особено ни липсва днес – на нас, съвременните българи – това е именно разбирането за личната отговорност. Отговорността за създаването, отглеждането и възпитанието на следващото поколение: силно, здраво и най-вече, благочестиво! Забравили сме, че за да пребъдваме през поколенията, е необходима жива, нерушима заветна връзка и вяра в Бога. Забравили сме, че за да не запустее земята ни и за да ни има и след столетия, не е достатъчно едно дете – нужни са две, три и повече деца, възпитани в благочестие и страх от Господа.

Когато се опитвам да проследя родословието на своя род, най-далечните ми спомени – съхранени чрез разказите на моите благочестиви родители – ме връщат едва до моята баба Костена. Тя е била първата в рода ни с жива вяра в Исус Христос. Чудодейно изцелена, тя повярва с цялото си сърце, приела е водно кръщение и кръщение със Светия Дух и се превърнала във възторжена благовестителка на Христовата вяра. Баба Костена е предала тази вяра на майка ми, а мама и татко – на мен и на братята ми.

И днес се питам: свърших ли добре своята работа?
Предадох ли вярата и благочестивия живот на поколението, което идва след мен?

Доколкото съм го направил, дотолкова идните поколения ще пребъдат – и ще ме споменават в своето родословие.

А как е при вас?
Ще ви споменават ли с добро във вашето родословие?