ЛЕВИТ, глава 1:1-4

ЦЕНАТА НА ГРЕХА -1-ва част

„И Господ повика Мойсей, и като му говореше от шатъра за срещане, каза:
Кажи на израиляните: Когато някой от вас принася принос на Господа, от добитъка нека принася, от едрия и дребния добитък. Ако приносът му за всеизгаряне е от едрия добитък, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. Да положи ръката си върху главата на животното за всеизгаряне и то ще бъде прието като умилостивение за него.“

Книга Левит е от онези библейски книги, които съзнателно или несъзнателно отбягваме да четем, защото ни си струват “тежки” или “не актуални” за хора като нас, които се спасяваме по “благодат”.

Истината е, че книгата не е “тежка” за четене – пробвайте!

Още по-лесно ще ви бъде ако знаете, че поучението на тази книга има цел не само да произведе във всички нас съзнание за значимостта на служението пред Бога, но също да осъзнаем и отговорността за поведението ни пред Святия Бог, и още…, но нека всичко бъде по ред.

Първите три глави на Левит насочват вниманието ни към приносите.

Колко често ние оценяваме значението на приносите по тяхната финансова стойност? Израилтяните са могли да принасят едър или дребен рогат добитък, гълъб или гургулица, или хлебен принос – принос от брашно. Интересно е, че за най-малкия по стойност принос – брашното, има най-дълго и подробно обяснение за това как трябва да бъде принесено.

До края на третата глава, съвсем ясно ще разберем, че стойността на която и да е жертвите се определя, не от това колко “голяма” и скъпа е жертвата, а от това дали тя ще бъде приета от Господа.

МИСЛЯ СИ ЗА ТОВА: 
КОЛКО СКЪПО НИ СТРУВА КОГАТО ВЪРШИМ ГРЕХОВЕ?

Днес се приема, че да отървем от греха е достатъчно е да се като си поискаме “извинение” и много често избягваме думата “прошка”, за да не бъде накърнено егото ни.

Вижте, колко непрактично и скъпо е да си грешник по времето на Мойсей, когато и им се налагало да принесат в жертва теле, за опрощение.

ТЕЛЕТО НЕ Е БИЛО СЛАГАНО НА ЖЕРТВЕНИКА ЗА ДА БЪДЕ ОПЕЧЕНО, а след това изядено от съгрешилият или от свещениците…

Не, не е било така!

Пред очите на покайващия се, пред укоряващите погледи на свещениците и познатите, жертвата е била изгаряна до последната мръвка…
КОЛКО НЕПРАКТИЧНО!
И В СЪЩОТО ВРЕМЕ, ТОВА Е БИЛО ВЪЗПИРАЩАТА ЦЕНА – НАЛИ!

Нека ви потитам:

Каква е цената, която сте платили за да получите прошката за последния ви признат грях?

А на колко бихте ли оцените действителните вреди от греха ви причинени на другите?

Какви са били загубите, причинени от същият грях върху семейството ви?

А какво или колко сте загубили лично вие от него?  

Аз ще си отговоря на тези въпроси сам!
… направете го и вие!

P.S. “А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.     
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.” Лука 19:8