БИТИЕ, глава 5:21-24

ДУХОВЕН ДЖОГИНГ* ЗА НАЧИНАЕЩИ

„Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал. А откак роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години, и роди синове и дъщери. И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходѝ по Бога; и не се намираше вече, защото Бог го взе.“ (Битие 5:21-24)

Да „ходиш по Бога“ е джогинг с най-висок библейски стандарт.
Това означава да бъдеш угоден във всичко на Твореца, като следваш повеленията Му с пълно съзнание, благочестие, правдивост и искрена сърдечна чистота.

Енох е първият човек в Писанието, за когото се свидетелства, че е „ходил по Бога“. Това е било нещо много по-дълбоко от простото „призоваване на Господното име“, както са правели хората още от времето на неговия праотец Сит (Бит. 4:26).

Да призоваваш Бога е важно, но далеч не е достатъчно!
В падащ самолет или в потъващ кораб атеисти няма – тогава всички викат към Небето. Но в един загиващ свят като нашия е пълно с хора, които викат към Бога, без никога наистина да ходят с Него.

А как изглежда нашето лично „ходене“?
Често се опитваме да ходим с Бога, но за жалост нашето „ходене“ прилича повече на кратък духовен джогинг – леко притичване за няколко минути или неделна разходка след Господа, която трае най-много час-два.
И разбира се, винаги имаме подръка ред „основателни“ оправдания:

• „Нямам време…“
• „Имам прекалено много проблеми…“
• „Заета ми е работата…“
• „Пречат ми децата, съпругът, съпругата, хората, обстоятелствата…“

Но нека не забравяме:
Енох също е имал семейство, деца, роднини, ежедневна работа, задължения… и вероятно дори тъща-дълголетница!
И въпреки всичко това, той е ходил по Бога постоянно – без прекъсване, без духовен „болничен“ и без почивки – цели 300 години!

Значи е напълно възможно и за нас. Въпросът е само дали наистина го искаме.

ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Божият призив за такова ходене кънти през цялата история:

Към Авраам:
„Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.“ (Битие 17:1)

За цар Давид:
„…понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота…“ (3 Царе 3:6)

Молитвата на цар Езекия:
„Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе.“ (Исая 38:3)

ФИНАЛЪТ НА ЕДНО ВЕЛИКО ХОДЕНЕ

Завършекът на земния път на Енох остава един от най-вълнуващите моменти в цялото Писание. Посланието към Евреите ни напомня:

„С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.“ (Евреи 11:5)

Нека спрем за момент и си зададем въпроса: Днес правим ли просто кратък джогинг след Господа, или ходим с Него стъпка по стъпка всеки ден?

–––––––––––––––
* Джогинг или т.нар. бягане за здраве, е вид бавно бягане. Използва се за да си почива човек, докато бяга. На начинаещите понякога е трудно да си представят, че човек може да си почива, докато бяга, но това е напълно възможно. Джогингът обикновено се използва преди или след дни с напрегнати тренировки или за възстановяване след травма или по-дълга пауза. Джогингът изисква да се бяга наистина бавно, т.е. човек въобще да не се изморява или задъхва по време на бягането. Разтоварва сърцето и помага за сваляне на напрежението.