Лъжите на врага

Подвластни сме на комфорта и на лесните удобства, които като повечето съвремени хора приемаме за даденост. Но … те не са! В дните, в които безметежно се движим из възможностите на живота си, не си даваме сметка, че ничий път не е перманентно равен, гладък и лесен … дори и нашият. Също така, не си даваме сметка, че ние се нуждаем от тези препятствия, изпитания и трудности за преодоляване. Не си правим тази неудобна равносметка, защото тя не ни е удобна и … защото често, нямаме достатъчното познание, което да ни дава повече информация и мотивация, как да следваме пътя си уверено, такъв, какъвто е. 

Вероятността да изпаднем в кризисен момент, в който да чуваме уж “вътрешния си глас” да крещи “ужас” и да ни сковава в страх от това, какво ще последва, не е чужда за ничий човешки живот. Въпросът в такъв момент е към Кого ще се отнесем с нашите страхове и дали ще разпознаем вражеските нападки. Много често, дяволът се възползва по най-подлите начини да ни държи подвластни на собствените ни дефицити и … най-вече на личните ни незнания. 

„Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;“  ‭‭(1 Петър‬ ‭4‬:‭12)‬ ‭

За да се справяме с неговите подли лъжи и манипулации в моментите ни на трудност и изпитания е нужно – първо да можем правилно да разпознаваме гласа на врага; второ да имаме просветена вяра, че се нуждаем от конкретното изпитание точно в този момент и най-важното, което е нужно е – да носим просветената вяра в щедростта и милостта на Господ. За да разчитаме на Неговата подкрепа, насърчение и да разпознаваме святата Му Любов е нужно да Го познаваме. Нужно е да имаме отношения с Него, здрави, укрепени, просветени и дълбоки, такива, които в кризисния момент ще ни държат изправени и ще ни вдъхват Божествената увереност за добрия изход и предопределението Свише. 

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.“  (Римляни‬ ‭5‬:‭1‬-‭2)‬ ‭

„И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.“ 

Римляни‬ ‭5‬:‭3‬ ‭

Дяволът не обича нашата просветена твърдост (различна от инат), не обича нашата просветена радост, но реално се страхува от изграждането на нашата истинска вяра. Когато, насред изпитание и болка ние викаме към Онзи, Който държи властта над живота ни тук и е дал обещанието за душите ни и вечността, дяволът се оттегля, макар и с неохота. Той не обича да бъде изобличаван, но когато и не е зачитан и не успява да ни вкара във вихъра на мизерното ни самосъжаление, а отсреща чува само "аз съм дете на Бога”, тогава той макар и неохотно се налага да се оттегли. Битката печели този, който устои духом и добие твърдост, която ще го закали … за следващите изпитания. 

„Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.“

2 Коринтяни‬ ‭10‬:‭3‬ ‭

Да си чувал за Господ е прекрасно и е повече от нищо, но да Го познаваш в пълнота и да го призоваваш срещу всяка лъжа на сатана е сигурният начин за успешно преминаване през всяка трудност тук и сега. Да се борим за всяка истинност в Божието слово само ще ни помогне да се справяме с нейното утвърждаване в сърцата, за да можем да уповаваме в твърдост, когато е време на изпитание или сме попаднали под атака на врага. 

„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.“ 

Римляни‬ ‭8‬:‭18‬ ‭