ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 22
„Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза…“ Д.А.22:1-2
Това свидетелство за обръщането на Апостол Павел във вярата към Христос е разказано три пъти в Деянията на Апостолите. Първо като исторически случай (Д.А.гл.9) и два пъти като част от защитните речи на Апостолът. (виж Д.А.гл.22; и 26:9-20).
Вероятно той много често е разказвал тази историята, докато е ходел от място на място и е убеждавал слушателите в истинността на Благата вест за Христос, и в искреността на неговото свидетелство. Интересно е, че всеки път когато Павел е разказва своето свидетелство, той добавя някои специфични факти според аудиторията и случая. Подобно преживяване винаги е било толкова ясно в паметта му, че той можел, без време за специална подготовка, да разказва всяка подробност от своите преживяния, която му е изглеждала необходима, за да потвърди истината, която е представял.
В случая от днешния прочит, Апостолът акцентира върху едно изключително силно духовно преживяване, което му се е случило още в началото на неговото обръщане към Исус Христос и което му е дало мандата за служението му между езичниците.
Той разказва за „изстъплението“ което е преживял.
„Изстъпление“, това е свръхестествена и напълно реалистична духовна опитност – състояние в което човек се чувства „извън себе си“ и има свръхестествена сетивност и трезво състояние на ума, при които приема видение от Бог. В тава състояние, човек напълно прекъсва връзката си с заобикалящата го среда и е пренесен в толкова убедителна духовна реалност, че със цялото си естество може да осъзнае, усети и почувства обстановката в която е, и съзнателно да участва във видението което получава.
В изстъпление се е намирал и Аврам когато е получил специалното откровение за бъдещето на своя род. Това е състояние е описано като „дълбок сън“ и „страшен мрак“ който го е обзел. (виж Бит.15:12) .
Когато Апостол Петър е преживял такова състояние, той е изпаднал в удивление, учудване и „недоумение“ ( виж Д.А. 10:10; 11:5)
А Апостол Павел говори за още по-силно преживяна опитност и състояние, в което той не е можел да определи, дали е бил „в тялото, или без тялото“ си. Бил е „ занесен в рая и чул неизразими думи, които на човека не е позволено да говори.“ (виж 2 Кор. 12:1-4). Преживяването му е било толкова реално, силно и славно, че за да не го превъзнасят другите хора, Апостолът е говорил за него в трето лице:
“Познавам един човек в Христа, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да говори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. (Защото, даже ако поискам да се похваля, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да мисли за мене повече, от каквото вижда или чува от мене.) А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.“ (2 Кор12:2-7)
Вашият коментар