Битие, глава 22

  ДА ПОЖЕРТВАМЕ ЗА БОГ…

„И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.” Бит.22:2

Често употребяваме израза „жертвам за Бога” за да придадем по-голяма важност на доброволните ни дарения в църквата. За нас „жертва за Бога“ са и торбите със стари дрехи и храните събрани за бедните. Дори употребяваме този израз за времето прекарано в църква…

Какво неразбиране само!

Нека не се лъжем!
Бог не е просяк, та да се блазни от стотинките, които пускаме в дискоса!
Нито е голтак, който ще облече нашите износени дрехи.
Нито е стар, богат роднина, на смъртно легло, за когото отделяме време за визитация, за да не ни изключи от завещанието си.

Бог е славен Бог…
и ако ще жертваме нещо за Него, нека не е от излишното, остарялото и непотребното! „Жертва за Бога” не може да бъде мършавото, болното и сакатото! И нека да не казваме за нещата от които искаме да се отървем, че са дадени за „Слава Бога!“
– Чуйте! Бог не е за подигравка!
Не е никаква „жертва за Бог“ и когато правим нещо за родителите си, за децата си или за приятелите си! Това го правят и безверниците и злите, при това без да се хвалят!
И какви „жертви” са това?

Помислете за жертвата на Авраам…
В нея не е имало нищо театрално, фалшиво, показно или похвално и никога по-късно Авраам не я споменава, нито се хвали с тази жертва!

Защо ли?

Защото „жертвата за Бог” е несравнимо повече от това, което сме готови да дадем! И със сигурност Бог знае, че не сме готови за такава жертва, за това и не я е поискал от нас – нали!